О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№525

София, 12.09.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. СЛАВЧЕВА

Н. М.

при участието на секретаря

в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията М.Славчева

т. дело № 2573/2014 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Г. Г., действаща като [фирма] със седалище [населено място] против въззивно решение № 669 от 09.04.2014 г. по гр. дело № 4323/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 26.07.2013 г. по т. дело № 164/2012 г. на Благоевградския окръжен съд в осъдителната му част е отхвърлен предявения от касатора срещу [община] иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 104 698.48 лв.

В касационната жалба, се поддържат доводи, че съдът неправилно е квалифицирал предявеният иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД въпреки изрично изложените в исковата молба твърдения, че по отношение на извършените между страните не е възникнало валидно правоотношение по договор, сключен по реда на ЗОП, както и че извършените СМР не са приети от представител на ответника, като това щяло да стане след извършена процедура по ЗОП, с оглед на което счита, че с въззивното решение апелативният съд се е произнесъл по непредявен иск и това обуславя неговата недопустимост. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен правен въпрос, свързан с правната квалификация на предявения иск, разрешен в противоречие с цитирани в жалбата решения на ВКС.

В приложението към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т....