Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:К. А. ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛА АНДО. Х. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Милена Беремскаизслуша докладваното от съдиятаВ. А. по адм. дело № 8120/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“ срещу Решение №137 от 28.06.2021 г. на Административен съд - Ямбол по адм. дело №129/2021 г.

С обжалваното решение е отменено решение от 26.03.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 -2020 г.“, с което на О. Я. е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи по договор от 18.02.2014 г. с ДЗЗД „К. Я. 2013 – ПСОВ“, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за нередност за нарушение на чл. 27а, ал. 5 от Закона за обществените поръчки (ЗОП-отм.), квалифицирана по т. 3, от Приложение №1а към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата).

Касационният жалбоподател – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“, счита обжалваното решение за неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че неправилно първоинстанционният съд приема, че не може да има разходи, допустими за финансиране по Оперативна програма Околна среда (ОПОС) 2014 – 2020 г. по Договор №13 от 18.02.2014 г., който от своя страна е свързан с договор за безвъзмездна финансова помощ по ОПОС 2007 - 2013 г. Процесното производство касае единствено разходите, финансирани по ОПОС 2014 – 2020 г. На 05.08.2016 г. е подписан административен договор за безвъзмездна финансова помощ (АДБФП -финансиран по ОПОС 2014 -2020 г.) за довършване на СМР дейностите, договорени за изпълнение и неизпълнени към 31.10.2015 г.

Сочи, че изпълнението на СМР по довършване на обекта във втора фаза на проекта започва в изпълнение на сключеното в първа фаза на проекта договорно споразумение с ДЗЗД „К. Я. 2013 – ПСОВ“ и продължава да се изпълнява до 04.09.2016 г., когато е издаден Акт обр. 10 за установяване състоянието на строежа при спиране строителството на обекта. За периода от 05.08.2016 г. (датата на подписване на АДБФП) до 10.05.2017 г. (датата на уведомяване за прекратяване на договора) по същия са изплатени и верифицирани суми в размер на 5 686 348,22 лева. Проектът е в изпълнение на процедура №BG16M1OP002-1.005 „Втора фаза на проекти за изграждане на ВиК инфраструктура, чието изпълнение е стартирало по ОПОС 2007-2013 г., финансирано по ОПОС 2014 – 2020 г.

Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски.

Касаторът се представлява от главен експерт В. Д..

Ответникът по касационната жалба – О. Я. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира направените по делото разноски съгласно представен списък.

Ответникът се представлява от адв. С. М. – Софийска адвокатска колегия.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по различни от изложените в нея съображения.

От представените в първоинстанционното производство доказателства се установява от фактическа страна следното:

От публично достъпната информация на адрес - http://umispublic.government.bg/srchProjectInfo.aspx?org=beneficientid=68792 се установява, че на 23.08.2012 г. между О. Я. и ръководителя на ОПОС 2007 – 2013 г. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект „Интегриран проект за водния цикъл на гр. Ямбол - изграждане на ГПСОВ и довеждащ колектор, разширение и реконструкция на канализационната и водопроводна мрежа на гр. Ямбол“, приключен на 30.09.2016 г.

На 21.06.2013 г., с Решение №РД-02-00390, кметът на О. Я. открива процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Работно проектиране и изграждане на ПСОВ с довеждащи комуникации и реконструкция на Г. К. IX – гр. Ямбол“, съгласно договорните условия на ФИДИК (жълта книга).

На 04.07.2013 г., с Решение №РД-02-00415, кметът на О. Я. на основание чл. 27а, ал. 9, т. 2 ЗОП (отм.), е извършил промени в обявлението и документацията.

На 18.02.2014 г. между О. Я. и ДЗЗД „К. Я. 2013 – ПСОВ“ е сключено Договорно споразумение №13 с предмет: „Работно проектиране и изграждане на ПСОВ с довеждащи комуникации и реконструкция на Г. К. IX – гр. Ямбол“, на стойност 34 426 011,00 лв. без ДДС.

На 22.12.2015 г. са одобрени Насоки за кандидатстване по ОПОС 2014 – 2020 г., приоритетна ос „Води“, процедура „Втора фаза на проекти за изграждане на ВиК инфраструктура, чието изпълнение е стартирало по ОПОС 2007 - 2013 г.“ (Насоките), публично достъпни на https://eumis2020.government.bg/bg/s/Procedure/InfoEnded/ca0dfe2d-7ef6-4677-a62b-8b6dcf1b7268.

О. Я. е подала проектно предложение по посочената процедура съгласно представения по делото Формуляр за кандидатстване.

На 05.08.2016 г. между Управляващия орган на ОПОС 2014 – 2020 г. и О. Я. е сключен Договор за безвъзмездна финансова помощ №Д-34-31 за изпълнение на проект „Интегриран проект за водния цикъл на гр. Ямбол - изграждане на ГПСОВ и довеждащ колектор, разширение и реконструкция на канализационната и водопроводна мрежа на гр. Ямбол – втора фаза“.

На 11.12.2018 г. между Управляващия орган на ОПОС 2014 – 2020 г. и О. Я. е сключено Допълнително споразумение №1 към Договор за безвъзмездна финансова помощ №Д-34-31 от 05.08.2016 г., с което е изменен срокът за изпълнение на дейностите по проекта.

На 19.02.2019 г. между Управляващия орган на ОПОС 2014 – 2020 г. и О. Я. е сключено Допълнително споразумение №2 към Договор за безвъзмездна финансова помощ №Д-34-31 от 05.08.2016 г., с което са извършени промени в общата стойност и бюджета на проекта.

На 17.01.2018 г. е издадено решение на ръководителя на Управляващия орган на ОПОС 2014 – 2020 г., с което на О. Я. е определена финансова корекция в размер на 5 % от допустимите разходи по договор от 18.02.2014 г. с ДЗЗД „К. Я. 2013 – ПСОВ“, финансирани по ОПОС 2014 – 2020 г., за нередност за нарушение на чл. 27а, ал. 5 от Закона за обществените поръчки (ЗОП-отм.), квалифицирана по т. 3 от Приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

С Решение №130 от 16.05.2018 г. на Административен съд С. З. по адм. д. №69/2018 г. е отхвърлена жалбата на О. Я. срещу решение от 17.01.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на ОПОС 2014 – 2020 г.

С Решение №10301 от 03.07.2019 г. на Върховния административен съд по адм. д. №9351/2018 г. е отменено Решение №130 от 16.05.2018 г. на Административен съд С. З. по адм. д. №69/2018 г. и вместо него е постановено ново, с което е отменено решение от 17.01.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на ОПОС 2014 – 2020 г. В мотивите на съдебното решение изрично е прието, че „Договорът от 05.08.2016 г. за безвъзмездна финансова помощ няма отношение към обществената поръчка, процедурата за която е открита с решение на възложителя от 2013 г. При издаването на акта органът не е съобразил, че не може да има разходи, допустими за финансиране по ОПОС 2014 – 2020 г. по договор от 2014 г., който от своя страна е свързан с договор за безвъзмездна финансова помощ по ОПОС 2007 – 2013 г.“.

На 04.03.2021 г. ръководителят на Управляващия орган на ОПОС 2014 - 2020 уведомява О. Я. за установена нередност по обществената поръка, въз основа на която е сключен договор с ДЗЗД „К. Я. 2013 – ПСОВ“, и предстоящо определяне на финансова корекция.

На 16.03.2021 г. О. Я. представя възражение.

На 26.03.2021 г. с решение на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 -2020 г.“, на О. Я. е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи по договор от 18.02.2014 г. с ДЗЗД „К. Я. 2013 – ПСОВ“, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за нередност за нарушение на чл. 27а, ал. 5 ЗОП-отм., квалифицирана по т. 3, от Приложение №1а към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Представена е Заповед №РД-ОИ-8 от 18.03.2021 г. на министъра на околната среда и водите, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение материалния закон и неговата цел.

Съдът намира, че за същото нарушение, с решение от 17.01.2018 г. на Ръководителя на УО на ОП Околна среда 2014 – 2020, на О. Я. вече е била определена финансова корекция в размер на 5 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 година разходи по Договор №13 от 18.02.2014 година, което решение е отменено с влязъл в сила съдебен акт.

Първоинстанционният съд счита, че при издаването на решение от 26 март 2021 година, ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 не е съобразил, че не може да има разходи, допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 по Договор №13 от 18.02.2014 г., който от своя страна е свързан с договор за безвъзмездна финансова помощ, но по ОПОС 2007-2013.

Въз основа на горното, съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя.

Решението е неправилно.

По отношение на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът не излага конкретни оплаквания, които да бъдат разгледани от касационната инстанция.

При извършена служебна проверка, в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК, съдът установи, че обжалваното съдебно решение противоречи на материалния закон.

От представеното по делото решение от 17.01.2018 г. на ръководителя на УО на ОПОС 2014 – 2020 г. се установява, че във връзка с изпълнението на същия проект („Интегриран проект за водния цикъл на гр. Ямбол - изграждане на ГПСОВ и довеждащ колектор, разширение и реконструкция на канализационната и водопроводна мрежа на гр. Ямбол – втора фаза“), за същия програмен период (2014 – 2020 г.), за същото нарушение (чл. 27а, ал. 5 ЗОП – отм.) е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите за финансиране по ОПОС 2014 – 2020 разходи по Договор №13 от 18.02.2014 г. с ДЗЗД „К. Я. 2013 – ПСОВ“. Този административен акт е отменен с Решение №10301 от 03.07.2019 г. на Върховния административен съд по адм. д. №9351/2018 г., което е окончателно. В съответствие с чл. 177, ал. 1 АПК, решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички, като ал. 2 предвижда, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни.

Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това, за което и тези, спрямо които властническият държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие. Индивидуализиращите елементи на това, за което и на тези, за които решението има действие, са страни, основание, предмет.

В случая, с обжалвания в настоящото производство административен акт, е определена финансова корекция за същия програмен период, по същото нарушение, за същия проект и договор, на същия бенефециер. Следователно обжалваният административен акт е издаден в противоречие с обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на Решение №10301 от 03.07.2019 г. на Върховния административен съд по адм. д. №9351/2018 г. и същият е нищожен, на основание чл. 177, ал. 2 АПК. В посоченото по-горе съдебно решение на ВАС изрично е прието, че „Договорът от 05.08.2016 г. за безвъзмездна финансова помощ няма отношение към обществената поръчка, процедурата за която е открита с решение на възложителя от 2013 г. При издаването на акта органът не е съобразил, че не може да има разходи, допустими за финансиране по ОПОС 2014 – 2020 г. по договор от 2014 г., който от своя страна е свързан с договор за безвъзмездна финансова помощ по ОПОС 2007 – 2013 г.“ и въпросът е решен по същество. На практика, с издаване на обжалвания в настоящото производство административен акт, ръководителят на УО на ОПОС се опитва да преодолее мотивите на посоченото съдебно решение, които са задължителни за страните по делото. Нещо повече, в обжалвания административен акт при обсъждане възраженията на бенефициера (стр.7 от акта), административният орган твърди, че отмененото от съда решение за определяне на финансова корекция касае разходи по ОПОС 2007-2013, факт който се опровергава от представените по делото доказателства и в частност съдържанието и диспозитива на решението на органа от 17.01.2018 г., в което изрично се сочи, че касае разходи по ОПОС 2014 – 2020 г.

Първоинстанционният съд като не е установил този порок на оспореното решение, е постановил неправилно съдебно решение, в нарушение на материалния закон. Съдът следва да отмени съдебното решение и да постанови друго, с което да обяви нищожността на решение от 26.03.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 -2020 г.“.

С оглед изхода на спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на О. Я. направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 4700 лева, от които за първа инстанция 1700 лева платена държавна такса и 2000 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 08.04.2021 г. и за настоящата инстанция 1000 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за правно съдействие и осъществяване на процесуално представителство от 27.08.2021 г. Възражението за прекомерност на платеното на първа инстанция адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като дори не са изложени твърдения за липса на правна и фактическа сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №137 от 28.06.2021 г. на Административен съд - Ямбол по адм. дело №129/2021 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА ЗЗД НИЩОЖНО решение от 26.03.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014 -2020 г.“

ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите, седалище и адрес гр. София, ул. „У. Г. №17 да заплати на О. Я. седалище и адрес гр. Ямбол, ул. „Г. С. Р.“ № 7, 4700 (четири хиляди и седемстотин) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Калина Арнаудова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ В. А. п/ Станимир Христов