Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по две касационни жалби, подадени от: 1. И.Д и 2. Б.Л и Д.Д, чрез адв.. Д като особен представител, срещу решение № 26 от 15.02.2019 г., постановено по адм. дело №269/2018 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отхвърлено оспорването на първия жалбоподател против заповед № ТУ/02-00046 от 03.10.2018 г. на кмета на община Я.. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му. Касаторите претендират присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - кметът на община Я., чрез пълномощника си юрк.. К, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - К.М не взема становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационните жалби за допустими като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са неоснователни.
Производството пред Административен съд Ямбол е образувано по жалба на И.Д заповед № ТУ/02-00046 от 03.10.2018 г. на кмета на община Я., с която е одобрен проект за работен устройствен план (РУП) за УПИ ІV-551, кв. 83 по плана на гр. Я. - Първи градски жилищен район, обхващащ и УПИ ІІІ-548 и УПИ V-552, кв. 83, с определени разположението и очертанието на сградите в план, разстоянията помежду им включително и през улицата, намалените минимални разстояния между тях съобразно чл. 36 ЗУТ, необходимите силуети, изясняващи височините на сградите и билата им в абсолютни коти, формата на покривите и архитектурната връзка между сградите, съгласно приетите и одобрени графична и текстова част на документацията, представляващи неразделна част от заповедта.
За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд приема заповедта за издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на установената процедура и в съответствие с материалния закон. Обосновава извод, че са спазени изискванията на чл. 113, ал. 2 във вр. с чл. 36 ЗУТ, тъй като се касае за надстрояване на заварена годна масивна сграда, построена в УПИ ІV-551, кв. 83 по плана на гр. Я., без да се променят характерът и начинът на застрояване по действащия подробен устройствен план. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Законосъобразен е изводът на административния съд за липса на нарушение на разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗУТ. По делото е установено от заключението на съдебно-техническата експертиза, че сградата в УПИ ІV-551, предвидена за надстрояване с одобрения РУП, е масивна и отговаря на условието за трайност, в каквото смисъл е и конструктивното становище, изготвено в хода на административното производство.
Нормата на чл. 36, ал. 2 ЗУТ позволява надстрояване на заварени масивни сгради заедно с необходимото за това пристрояване, при спазване на изискващите се най-малки разстояния между сградите в съседните УПИ, без да е необходимо да се спазва изискващото се най-малко разстояние от сградите до съответните имотни граници. В такива случаи се допуска разстоянието между сградите, включително през улица, да се намалява най-много с една трета в зависимост от положението на заварените масивни сгради и предвидените с плана сгради в съседните УПИ.
Правилно и в съответствие с доказателствата по делото е заключението на съда, че разстоянието между жилищната сграда в УПИ ІV-551 и тази на основното застрояване, собственост на първия касатор, изградена в съседния УПИ ІІІ-548, е в рамките на предвиденото като допустимо в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗУТ отклонение от една трета, което в случая при минимално изискване от 4 м е 4, 90 м. В тази връзка съдът излага подробни съображения, които се споделят от касационната инстанция. Заключението на съдебно-техническата експертиза не е оспорено от страните и правилно е възприето при формиране на фактическите констатации и правните изводи в обжалваното решение. Не се констатира нарушение на допустимото отклонение и по отношение на УПИ V-552, кв. 83, където най-малкото разстояние между сградите е 4, 62 м. Правилно е прието, че при преценката за спазване на изискващото се по закон разстояние в хипотезата на чл. 36 ЗУТ следва да се отчита това спрямо сградите на основното застрояване. В случая с действащия ПУП – ПЗ от 1994 г. за трите УПИ е предвидено малкоетажно жилищно застрояване, което отговаря на ниско застрояване по смисъла на чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Въз основа на събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице първоинстанционният съд достига до верен извод, че РУП е съобразен с действащия застроителен план и ОУП на гр. Я., като след преработването на проекта в изпълнение на решението на ОЕСУТ, се предвижда надстрояване на жилищната сграда до височина 9 метра при съобразяване с разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗУТ. При тези данни заключението за спазване на приложимите материалноправни разпоредби при изработване и одобряване на оспорения РУП е законосъобразно.
Неоснователно е възражението на касаторите, че разстоянието между сградите в УПИ ІV-551 и УПИ ІІІ-548 не отговаря на изискванията на чл. 36, ал. 1 ЗУТ, тъй като следва да се изчисли спрямо изграденото външно стоманобеново стълбище към сградата в УПИ ІV-551, като включващо се в застроената й площ поради височината му над 1, 20 м, в случая - 1, 85 м. Това стълбище не е отразено в очертанието (контурите) на сградата по действащия застроителен план и в одобрените през 2005 г. кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Я.. По делото е установено, че оспореният РУП е изработен върху основа на кадастралната карта, каквото е изискването на чл. 61, т. 1 от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Разпоредбата на чл. 36 ЗУТ се отнася до заварени сгради, като съгласно § 21 ЗР ЗУТ под заварени строежи се имат предвид законните строежи. По делото няма данни и твърдения външното стълбище да е изпълнено при наличие на одобрени строителни книжа, не е нанесено в плана, като незаконно подлежи на премахване, поради което правилно изискуемото разстояние по чл. 36, ал. 1 ЗУТ не е съобразено спрямо него.
Неоснователно е позоваването на забраната по чл. 134, ал. 4 ЗУТ, тъй като тя се отнася за хипотезите на изменение на подробния устройствен план, каквото в случая не е процедирано. Приложимата норма е тази на чл. 113, ал. 2 ЗУТ, посочена като правно основание в заповедта. РУП е съставен по искане на възложителя К.М за конкретизиране на действащия ПУП, като това може се осъществи само при условията на чл. 36 ЗУТ. Последната е спазена при изработването на РУП. С него не се променят характерът и начинът на застрояване, предвидени с действащия ПУП, а именно ниско и свободно застрояване, противно на възражението на касаторите. Издадената виза за проектиране не е предмет на делото, поради което доводите в касационната жалба на Димитрова за нейната незаконосъобразност не следва да се обсъждат.
Възраженията на касаторите Лонкова и Добрев за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неконституиране на всички заинтересовани по делото страни са неоснователни. Правилно преценката за кръга на заинтересованите лица по чл. 131, ал. 1 ЗУТ в производството по одобряване на подробен устройствен план, какъвто е РУП, съдът извършва според данните от имотния регистър, като отразените в него лица с вещни права върху УПИ, предмет на оспорения РУП и сградите в тях, са конституирани в качеството на заинтересовани страни в съдебното производство. Отделно от това касаторите не могат да се позовават на нарушени чужди права. В този смисъл е неоснователно и твърдението за съществени нарушения в проведената пред органа процедура, тъй като не са участвали всички съсобственици на съседния УПИ V-552. В допълнение следва да се има предвид, че само лице, спрямо което е допуснато такова нарушение, може да го релевира като основание за отмяна на административния акт, а не трети лица, каквито се явяват подателите на втората касационна жалба. Като неоснователно настоящият състав преценява и възражението за нередовности при провеждането на заседанията на ОЕСУТ. По смисъла на чл. 6 във вр. с чл. 5, ал. 4 ЗУТ общинският експертен съвет по устройство на територията е консултативен орган, който се назначава от кмета на общината за изпълнение на предвидени в закона функции, като тази по одобряването и изменението на подробните устройствени планове по чл. 129, ал. 1 във вр. с ал. 2 ЗУТ е да съгласува представения проект. Съставените в случая от помощния орган протоколи, в които са обективирани решенията във връзка с одобрения РУП, не са оспорени по предвидения процесуален ред. Независимо от това видно от представените в касационното производство заповед на кмета на община Я. за определяне състава на ОЕСУТ на основание чл. 5, ал. 4 ЗУТ и присъствени листа за проведените от този орган на 31.05.2018 г. и 13.09.2018 г. заседания (посочени в оспорената заповед) са редовно проведени и не се констатират твърдените нарушения.
Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото и при своевременно заявената претенция на ответника кмета на община Я. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение касационните жалбоподатели И.Д, Б.Л и Д.Д следва да заплатят в полза на община Я. сума в размер на 100 лева на основание 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26 от 15.02.2019 г., постановено по адм. дело №269/2018 г. по описа на Административен съд – Ямбол.
ОСЪЖДА И.Д, Б.Л и Д.Д да заплатят на община Я. направените разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.