Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационната жалба на зам. кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на О. Б против решение № 319 от 21.02.2019г., постановено по адм. дело № 3343/2018г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отменена негова заповед № 3334/22.11.2018г., издадена на основание чл. 224а ЗУТ за спиране изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи и забрана достъпа до строеж: "Аптека" в ПИ с идентификатор 07079.820.386 по КККР на гр. Б., представляващ УПИ X-372, кв. 34 по плана на кв. Сарафово, гр. Б., ул. А. Д 49.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли оспорването на заповедта.

Ответното "Т. К" ЕООД гр. Б. писмено оспорва жалбата. Ответниците Н.Л и Е.Л не вземат становище.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна.

За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за незаконосъобразна като издадена в нарушение на материалноправни разпоредби и при липса на основанията за издаването й. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Правното основание за издадената заповед е чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗУТ-строежът се извършва без влязло в сила разрешение за строеж. В случая е издадено разрешение за строеж № И-76/04.09.2017г., за което има данни, че е оспорено. Компетентен да се произнесе по допустимостта и основателността на оспорването е административният съд (арг. чл. 215, ал. 11 ЗУТ вр. §44 от П. З. З., ДВ, бр. 25 от 26 март 2019г.), но в отделно съдебно производство. Без доказателства за съобщаване на издаденото разрешение за строеж на всички заинтересувани лица при условията и по реда на АПК ( чл. 149, ал. 1 ЗУТ) и за изтичане на срока за обжалването му, евентуално за произнасяне по оспорването му, не може да се приеме, че то е влязло в сила и поражда правни последици, независимо от удостовереното с подпис и печат върху екземпляр от него. Неправилно е позоваването от първоинстанционния съд на съставен след издаването на оспорената заповед протокол, с който служители на О. Б удостоверяват връчването на копия от документи. Преценката за законосъобразността на оспорен административен акт се извършва въз основа на факти и обстоятелства, които са основания за издаването му от компетентния административен орган.

Наличието на доказателства за оспорването на разрешението за строеж е основание за спиране изпълнението на строежа от административния орган като временна мярка до разрешаване на спора дали разрешението е влязло в сила. Като е приел, че не е налице основание за издаване на оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се отхвърли оспорването.

При този изход на делото, разноските са в тежест на оспорващото заповедта дружество и следва в полза на О. Б да се присъди юрисконсултско възнаграждение, по своевременно направено искане за това и до нормативно установения минимум.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 319 от 21.02.2019г., постановено по адм. дело № 3343/2018г. по описа на Административен съд-Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Т. К" ЕООД гр. Б. срещу заповед № 3334/22.11.2018г. на зам. кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на О. Б.

ОСЪЖДА "Т. К" ЕООД гр. Б. да заплати на О. Б сумата от 100лв - юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.