Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Д. ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РА. Л. при секретар И. К. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя М. Д. по административно дело № 8124 / 2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция "Черноморски район" гр. Варна против решение № 899/22.06.2021 г., постановено по адм. д. № 851/2021г. по описа на Административен съд - Бургас. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че е налице компетентност за издаване на предписание, надлежно оправомощените със заповед лица. Излага съображения касаещи контролните функции, регламентирани в чл. 140, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 138, ал. 4, т. 7 от Закона за водите. Посочва, че същите се осъществяват от директорите на Басейновите дирекции или оправомощени от тях лица. Моли решението да бъде отменено.
Ответникът „Л. Н. Б. АД в отговор на касационната жалба, взема становище за неоснователност на същата и за правилност на обжалваното решение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че са налице сочените от жалбоподателя касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да бъде отменено.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
Производството пред Административен съд Бургас се е развило по жалбата на „Л. Н. Б. АД против Предписание, обективирано в Констативен протокол № 63б/13.02.2021г. /бланков номер 008028/, издадено от старши експерт Р. Х. при Басейнова дирекция „Черноморски район“ - гр.Варна, с което на „Л. Н. Б. АД е предписано незабавно да отвори и третия савак до пълно отводняване на землището на с.Димчево.“. С решението, процесно пред настоящата инстанция, е обявена нищожността на атакуваното предписание на старши експерт Р. Х. при Басейнова дирекция „Черноморски район“ - гр.Варна, като такова издадено от некомпетентен орган. Решението е неправилно.
Основание да се обяви нищожността на обжалвания административен акт е изводът, който съдът е направил за липса на материална компетентност, следваща от липса на законова възможност по чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите, за делегиране правомощия от директорите на Басейнови дирекции за издаване на предписания. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 22 от Закона за водите Директорът на басейнова дирекция изпълнява държавната политика на басейново ниво, като издава предписания в рамките на компетентностите си по ЗВ. Видно от съдържанието на законовата разпоредба, очертаваща материалната компетентност на директора на Басейновата дирекция, законът не допуска възможност този административен орган да оправомощава други длъжностни лица с компетентността да издава предписания в рамките на ЗВ.
Настоящата инстанция споделя този извод в общите случаи, процесният обаче не е такъв. Касае се за извънредна обстановка, а именно обявено частично бедствено положение. С. З. № 266/28.01.2021 г. издадена от кмета на община Бургас е обявено частично бедствено положение за територията на с. Димчево и прилежащите земеделски земи предвид изключителната аварийна ситуация след преливане на водите на р. Факийска. Залети са над 4000 земеделски площи и са наводнени много къщи. Във връзка с това обстоятелство е възникнала необходимостта от издаване на предписание за „Л. Н. Б. АД незабавно да отвори трети савак до пълно отводняване на землището на село Димчево.
Глава девета от Закона за водите предвижда оперативна и постоянна защита от вредното въздействие на водите, в това число защита от наводнения. Постоянната защита визирана в чл. 138, ал. 4, т. 7 от ЗВ, включва дейностите, възложени на изпълнителя на задължението за извършване на обществени услуги за защита от вредното въздействие на водите и прилагане на мерки за предотвратяване и ограничаване на щетите, нанесени от природните наводнения, провеждани в съответствие с плановете за управление на риска от наводнения. Преливането на води от река Факийска на територията на село Димчево съставлява наводнение. Нормата на чл. 140, ал. 2, т. 4 от ЗВ установява контролът за изпълнение на дейностите по чл. 138, ал. 4 от същия закон, да се изпълнява от директорите на басейнови дирекции или от оправомощени от тях длъжностни лица - за дейностите по чл. 138, ал. 4, т. 2 - 7.
Съгласно ТР №4/22.04.2004г. по ТД №4/2002г. на ОС на ВАС, "Делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем". Основно изискване за делегиране на правомощия е законът да допуска делегиране. Такова е налице видно от изложеното по-горе.
Разпоредбата на чл. 140, ал. 11 от ЗВ сочи, че при осъществяване на контрола за изпълнение на дейностите по чл. 138, ал. 4 органите по ал. 2 дават задължителни предписания и при необходимост изискват съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи, от държавни и общински органи и от юридически и физически лица.
Прецизният прочит на разпоредбите и приложението им спрямо процесния случай, налагат извода, че липса на компетентност за издаване на предписание в този смисъл не е налице и не може да се говори за нищожност на издадения индивидуален административен акт.
В случая административният съд неправилно е приел, че издаването на предписание от страна на лице различно от директора на басейновата дирекция е при липса на законова възможност за делегация от компетентния орган.
Предвид изложените обстоятелства и правни изводи настоящият касационен състав приема, че административният съд не е осъществил прецизен контрол за законосъобразност на административния акт по същество в съответствие с чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, поради което е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната на обжалваното решение в съответствие с чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, като се извърши проверка по същество в съответствие с чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, с оглед констатираните нарушения на съдопроизводствените правила и указанията за наличие на материалноправна компетентност на органа при издаване на оспорения акт.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 222, ал. 2, т.1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 899/22.06.2021 г., постановено по адм. д. № 851/2021г. по описа на Административен съд - Бургас.
ВРЪЩА делото на Административен съд Бургас за ново разглеждане, при спазване на указанията дадени в мотивите на решението.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ МАРИО ДИМИТРОВ
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. Р. п/ РУМЯНА ЛИЛОВА