Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
С решение № 124 от 19.06.2019 г., постановено по административно дело № 97/2019 г., Административен съд – Сливен е: 1) отменил като незаконосъобразно решение № 1012-19-9#1 от 15.02.2019 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Сливен, с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена като неоснователна жалбата на М.М срещу разпореждане № 1019-19-947#1/13.12.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Сливен; 2) наредил връщане на преписката на директора на ТП на НОИ – Сливен за ново произнасяне по подаденото от М.М от [населено място] заявление с вх. № 1019-19-947/14.08.2018 г. за изменение на отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение; 3) осъдил ТП на НОИ – Сливен да заплати на М.М, ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] съдебни разноски в размер на 500 лева.
Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Сливен. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли първоначалната жалба на М.М.П условията на алтернативност, ако Върховният административен съд счете, че допуснатите от първоинстанционния съд нарушения не са повлияли върху окончателния правен извод, касаторът моли да се посочи по коя разпоредба и въз основа на какви доказателства се приема, че стажът на М.М, положен на длъжността „преподавател“ през процесния период в БПЧК (Базата за подготовка на чуждестранни кадри) „Качулка“, следва да се зачете за учителски. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата по касация М.М от [населено място], действаща чрез процесуалния представител адвокат Д.С, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за правилност на обжалваното съдебно решение и неоснователност на касационната жалба, поради което моли тя да бъде отхвърлена, а решението да се потвърди, като й се присъдят сторените деловодни разноски за производството пред касационната инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, поради което предлага то да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.
С разпореждането от 13.12.2018 г., потвърдено с решението от 15.02.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Сливен, предмет на съдебен контрол в производството пред Сливенския административен съд, ръководителят на пенсионното осигуряване е отказал да измени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.М при зачитане за учителски на придобития осигурителен стаж през периода 22.07.1981 г. – 30.06.1990 г.
С обжалваното решение Административен съд – Сливен е уважил жалбата на Миланова, след като е стигнал до правилния краен извод, че придобитият от нея стаж на длъжност „преподавател“ по български език в База за подготовка на чуждестранни кадри „Качулка“ следва да се счита за „учителски“ по смисъла на чл. 41, ал. 2 от отменения Правилник за прилагане на Закон за пенсиите (ППЗП, отм. ), като в същия смисъл е и сега действащата норма на чл. 19, ал. 2 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).
Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от такива пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
Решението на Административен съд - Сливен е постановено в съответствие с доказателствата по делото, както и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че на жалбоподателката неправилно е отказано исканото изменение на отпуснатата й пенсия за осигурителен стаж и възраст. В него са изложени подробни и аргументирани съображения за наличието на кумулативно изискуемите законови предпоставки за това, с оглед на което обосновано е приета незаконосъобразност на оспорения административен акт и на отказа на пенсионния орган за отпускане на претендираната от Миланова добавка. При решаването на спора съдът се е съобразил с константната практика на Върховния административен съд, шесто отделение по идентични казуси, част от която е цитирана в мотивите на решението му. Неразбирането на тази практика от административния орган, в която не са налице твърдяните противоречия в касационната жалба и писмените бележки е проблем, който органът е длъжен да преодолее при новото произнасяне по заявлението на Миланова съобразно дадените указания от първоинстанционния съд.
За пълнота следва да се отбележи основателността на възражението на касатора, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС предвижда, че осигурителният стаж, вкл. учителският, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Недопустимо е назначеното по делото вещо лице да прави разбор на разпоредби и да предлага становища по прилагане на закона. Показанията на разпитания по делото свидетел Ж.Р, който е бил преподавател в същата база през обсъждания период, не могат да служат като годно доказателство за характера на придобития от ответницата осигурителен стаж.
Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 164, ал. 1, т. 3 и чл. 202 от ГПК (Г. П. К) (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК, обаче не са повлияли върху правилността на окончателния правен извод.
Останалите касаторови възражения срещу проверявания съдебен акт са неоснователни.
При безспорно установената фактическа обстановка спорът пред първоинстанционния съд е бил изцяло правен и се е концентрирал върху наличието на приложното поле на § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО отм. и чл. 69в, ал. 3 от КСО.
По силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. К. 31.12.1999 г. е била в сила разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ППЗП отм. , която определя като учителски трудов стаж по смисъла на Закон за пенсиите този трудов стаж, който е положен на длъжност учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения, които са създадени по реда на ЗНП (ЗАКОН ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА), както и социалните учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност съгласно Постановление № 63 на Министерския съвет от 1991 г. (обн., ДВ, бр. 32 от 1991 г.; изм., бр. 68 от 1991 г.). С ал. 2 на същия член е предвидено, че за учителски трудов стаж се счита и трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа (идентичен смисъл има сега действащата разпоредба на чл. 19, ал. 2 от НПОС).
В този списък по т. 12 фигурира и длъжността „преподавател“, която е заемала Миланова през процесния период. Тя има диплом за висше образование по специалност „Българска филология“ и диплом за преквалификация за получаване на нова педагогическа специалност, с което отговаря на условието, поставено от законодателя в чл. 71 от ЗНП отм. , Поради това съгласно цитираните нормативни актове трудовият стаж на лицето като преподавател в База за подготовка на чуждестранни кадри (БПЧК) може да бъде зачетен с оглед правото на добавка по § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО, защото не е опровергано изпълнението на пълния норматив на задължителна преподавателска работа. Независимо, че БПЧК е създадена като специфично звено към Комитета по труда и работната заплата, а не по реда на ЗНП отм. , то обучението е осъществявано под методическото и педагогическо ръководство на Министерството на народната просвета, а учебните планове и програми на чуждестранните студенти по български език са съгласувани с дирекция „Народна просвета“ към Сливенския окръжен народен съвет. Последната е назначавала и кадрите. Преподавателите в базата съгласно постигнати международни договорености, по които България е страна, са обучавали на български език чуждестранни курсисти, за да могат те да се адаптират към живота у нас.
Съдът при обсъждането на статута на базата се е позовал на правилата на Правилник за създаденото звено към Комитета по труда и работната заплата, съгласно който по отношение на учебно-методическата дейност се прилагат нормативните актове, уреждащи работата в средните политехнически училища. Безпротиворечиво е установено, че учебно-методическата дейност на преподавателите в базата е била изцяло в съответствие с тази на учителите в учебните заведения, създадени по реда на отменения ЗНП (ЗАКОН ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА). Съгласно чл. 11 от ЗНП отм. службата на редовните учители на административно-просветна дейност в което и да е ведомство се зачита за учителска служба. Тази регламентация се допълва и в чл. 1 от Наредба № 7 от 22.06.1989 г. за условията и реда за възникване, изменение и прекратяване на трудовите правоотношения с учителските кадри, която определя като учителски кадри и педагогическия персонал в извън училищни учреждения, чиято дейност е свързана с обучение и възпитание, без да е от значение ведомствената им принадлежност.
Не могат да бъдат споделени касаторовите доводи, поддържани и пред първоинстанционния съд (и аргументирано опровергани от него), че не е налице втората предпоставка за признаване на спорния стаж за учителски, а именно за изпълнението на пълната норма на задължителната преподавателска работа като елемент на фактическия състав. Пълните норми на работата се утвърждават с нормативен акт за съответните длъжности в различните видове и степени училища и учебни и възпитателни заведения. В случая действително е изпълнявана пълната норма за преподавателска дейност, което личи от уредбата в действащия за обсъждания период правилник за БПЧК: за учебно-методическата дейност на преподавателите се прилагат нормативните актове, уреждащи въпросите за средните политехнически учебни заведения, поради което и обема на изпълнявания норматив също е идентичен. Фактът, че в резултат на наводнение е унищожена по-голямата част от архива на базата, в т. ч. учебните програми, плановете и разписанията за учебни занятия, не води до извод, че не може да се установи изпълнението на изискванията за нормата на преподавателска работа, защото от запазените разплащателни ведомости не личи Миланова да е получавала по-малка заплата от полагащата се за пълен преподавателски норматив. Ето защо и последното условие на чл. 41, ал. 2 от ППЗП отм. следва да се счита за изпълнено.
Изложеното обуславя извод за материална законосъобразност на приетото от съда, че независимо от създаване на БПЧК „Качулка“ към Комитета по труда и работната заплата, т. е. извън учебните заведения, формирани съгласно отменения ЗНП (ЗАКОН ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА), то трудовият стаж в описаните в списъка длъжности в учебни заведения извън създадените по ЗНП отм. се признава за учителски, което, отнесено към процесния случай, означава, че Миланова има право на исканата от нея добавка от учителския пенсионен фонд. Отричайки това право с разпореждането от 13.12.2018 г., ръководителят на пенсионното осигуряване е постановил акт, несъобразен с материалния закон, който е приложен неправилно и от директора на ТП на НОИ - Сливен в контролното му решение от 15.02.2019 г., с което оспорването на Миланова срещу това разпореждане не е било уважено.
Достигайки до изводи в тази насока и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Сливен е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Доколкото разрешаването на административноправния спор по същество не е от компетентността на съда, ведно с отмяната на незаконосъобразния административен акт решаващият съдебен състав при правилно приложение на чл. 173, ал. 2 от АПК е изпратил преписката на компетентния административен орган със съответните задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, които са ясни и коректни, противно на твърдяното от касатора.
При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение също е неоснователна и не следва да бъде уважена. Същевременно ответницата по касация, за която изходът на спора е позитивен, е направила своевременно искане за присъждане на сторените деловодни разноски, които се равняват на сумата от 300 лв., заплатени от Миланова на упълномощения да я представлява пред Върховния административен съд адвокат (л. 23 и л. 27 от настоящото дело). Поради това и на основание чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 228 от АПК тази сума трябва да й бъде присъдена, като заплащането й съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да се поеме от юридическото лице, в структурата на което е административния орган, издал отменения акт.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 124 от 19.06.2019 г., постановено по административно дело № 97/2019 г. по описа на Административен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на М.М, ЕГН [ЕГН], адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 300 (триста) лева за деловодни разноски в касационното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.