Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на С.Ч срещу Решение № 1829/18.03.2019г., постановено по адм. д. № 9054/2018г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена исковата молба, предявена от С.Ч против Столична община.

Касаторът С.Ч твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по съществото на спора. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответната страна – Столична община чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Съдебното производство е започнало по искова молба на С.Ч против Столична община, с която е поискано прогласяване нищожността на Акт за държавна собственост на недвижим имот № 3053/14.03.1957г. и е предявен иск за обезщетение на имуществени вреди в размер на 50 000 лева, произтичащи от този акт. В исковата молба е посочено, че вредата представлява паричната равностойност на дела на ищцата като наследник на Г.Й от недвижимия имот - апартамент, който е бил актуван като държавна собственост с процесния АДС.

Съдът е установил, че ищцата е наследница на Г.Й, починала през 1939 г., която е била...