Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по подадената от „Стимекс" ЕООД, гр. С., представлявано от Х.Б, чрез процесуалния му представител адв. Н.А касационна жалба срещу Решение № 3675 от 30.05.2019 год. на Административен съд – София град (АССГ), постановено по адм. д. № 4976/2018 год., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-22221015008349-091-001/30.09.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - София, в оспорената част, потвърдена с решение № 376/16.03.2017 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София.

Доводите са за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства, а част от тях са неправилно преценени. Оспорва основните аргументи на съда за законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит, поради недостатъчно ясно описание на стоките и услугите, бланкетен характер на договорите и приемо - предавателните протоколи, липса на транспортни документи, липса на данни за редовно счетоводство при доставчиците и наличие на стоки пир тях, за да могат да ги предадат. Счита, че след като в случая транспорта е калкулиран в стойността на стоките, не е необходимо доказването на транспорта и мястото, от където е тръгнала стоката. Счита, че тези съображения са в противоречие с тълкуването на правото на ЕС относно условията за признаване на правото на приспадане и в частност с решението на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г. Оспорва като неправилни изводите на съда, че реалността на доставките на стоки не се потвърждава от факта на последващата им реализация, установен със заключение по назначената (съдебно-счетоводна...