Образувано е по касационна жалба на В.Т, [населено място], чрез проц. представител адв. Д.С, против решение № 2426/20 декември 2018 г., постановено по адм. д. № 397/2018 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.
Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.
Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Електроразпределение юг" АД, ЕИК 115552190, против заповед РД-16-1523 от 08 ноември 2007 г. на и. д. кмет на О. П, с която, на осн. чл. 129, ал. 2 ЗУТ, вр. чл. 128, ал. 3 ЗУТ и протокол № 41 от 31 октомври 2007 г. на ОЕС, гр. П. е одобрен ПУП - ПЗ за ПИ № 009040 в м. "Реката" в землището на с. М. със съответното застрояване за "жилищно строителство" с височина до 10 метра. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна.
Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.
Безспорно е установено, че "Електроразпределение юг" ЕАД е носител на ограничено вещно право върху процесния поземлен имот № 009040, тъй като през него преминава въздушен електропровод – отклонение от електропровод средно напрежение "Бата", което захранва трафопост „ Медово I“, собственост на дружеството. От заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че съоръжението е било изградено в периода 1948 г. – 1964 г.
Законосъобразно е прието, че съобразно чл. 128 ал. 6 ЗУТ (приложимата редакция), съгласуването на проектите за подробни устройствени планове от заинтересуваните централни и териториални администрации, а при необходимост - и със специализираните контролни органи, се извършва по реда на чл. 121 ал. 2 (актуален чл. 127 ал. 2 ЗУТ). Оспорената заповед не е съобщавана на дружеството, същото не е било конституирано в производството по издаването й като заинтересувана страна, която да е изразявала становище. Съгласно чл. 131 ал. 1 ЗУТ (отн. редакция), заинтересувани лица при съгласуването и одобряването на устройствени схеми и планове и техните изменения, са собствениците и носителите на ограничени вещни права върху имотите, предмет на самия план. Следва да бъдат споделени изводите на съда за допуснати нарушения на производствените правила, с оглед на това, че оспорената административна заповед не е съобразена с възникналия сервитут.
Този състав споделя мотивите на обжалваното решение и касателно противоречието с материалния закон. В заповедта липсва посочване на параметрите на застрояване, с изключение на допустимата височина, което прави същата немотивирана от фактическа и правна страна. Решаващият съд аргументирано е приел, че одобреното със заповедта изменение в ПЗ в процесния поземлен имот е извършено като не е съобразена забраната, визирана в чл. 64 ал. 3 т. 2 б. "а" ЗЕ, съгл. която не се допуска застрояване в сервитутната зона, която за въздушни обекти, като процесния, е по 2.00 метра от оста на съоръжението, което в настоящия случай попада именно в процесния поземлен имот, предвиден за застрояване. Към момента на одобряването на ПУП е налице заварена тежест, изразяваща се във възникнало сервитутно право в полза на енергийното предприятие, за съществуващ енергиен обект - електропровод средно напрежение, построен в периода 1948 г. – 1964 г.
Съдът правилно е анализирал обстоятелствата, свързани с липсата на строителни книжа за изграждането на процесната въздушна мрежа, извеждайки обоснован извод за незаконност, но при условията на призната търпимост на строежа. Съгласно § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987 година, за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им, или съгласно ЗУТ, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. За да формира този извод, съдът се е позовал на заключението на съдебно – техническата експертиза и събраните по делото гласни доказателства за строеж, изпълнен преди 1987г. в земеделска земя, чието ползване е било допустимо.
Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на ответника "Електроразпределение Юг" ЕАД следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2426/20 декември 2018 г., постановено по адм. д. № 397/2018 г. по описа на Административен съд Бургас.
ОСЪЖДА В.Т, ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на "Електроразпределение Юг" ЕАД 200 (двеста) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.