Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП против решение № 1003/21.05.2019 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 3351 по описа за 2018 г. на този съд. С решението е отменен РА № Р-03000318002259-091-001/02.08.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 282/05.11.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП за установени задължения главница и лихви на М. Мехмед, на основание чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. В полза на М. Мехмед са присъдени разноски в размер на 2860 лв. за първоинстанционното производство. От съдържанието на КЖ може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът твърди, че са налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на Мехмед с оглед невнасяне дължимите ДДС, корпоративен данък, данък върху дохода по трудови правоотношения по чл. 42 ЗДДФЛ, вноски за ДОО, ЗОВ и ДЗПО. Подробни аргументи излага в касационната жалба. Претендира отмяна на решението и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация е пледирал чрез пълномощника си адв.. Д за оставяне в сила първоинстанционното решение и присъждане направените разноски.

Представителят на ВАП дава заключение за допустимост и неоснователност на КЖ.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, правилността на съдебното решение на предявеното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана...