Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Рамадан, чрез процесуален представител, срещу решение № 482 от 06.03.2019 г., постановено по административно дело № 3901/2018 г. от Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 5 от 04.12.2018 г. на началника на П. Р управление при Областна дирекция на „МВР“, гр. П., с която на Г. М. е наложена ПАМ „ забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина“ за срок от две години. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона, навежда и доводи за необоснованост. Иска отмяната му. Претендира присъждане на направените разноски в размер на заплатената държавна такса.

Ответникът по касационната жалба – Началника на П. Р управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл. 211 АПК, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Решението е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати с него, като същото е и правилно.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

От събраните по делото доказателства съдът е установил, че жалбоподателят е извършил противообществена проява - спортно хулиганство по смисъла на чл. 21, т. 9 ЗООРПСМ, тъй като в рамките на извършената на 04.12.2018 г. проверка на стадион...