Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ София – град против решение № 725 / 08.02.2019 г. по адм. дело № 7899 / 2018 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 114а, ал. 1, чл. 114, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба и в писмени бележки, моли съдебното решение да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлено оспорването срещу обжалвания административен акт.

Ответникът по касационната жалба – Ж.Г, от [населено място], чрез адв. Х.К изразява становище за неоснователност на същата. Развива своите съображения в писмен отговор. Посочва, че Административен съд София – град правилно е възприел фактите по спора и законосъобразно е приел, че са налице процесуални пречки за провеждане на принудително изпълнение – прихващане по отношение на дължимите обезщетения за временна неработоспособност. Позовава се, че изпълнението на разпореждане № [номер] / 4 / 12.01.2018 г. е неправилно, тъй като с последващо решение № 2153 – 21 – 24 / 24.01.2019 г. директорът на ТП на НОИ София – град е отменил разпореждане № [ЕГН]/98 от 15.12.2017 г., въз основа на което с разпореждане № [номер]/4/12.01.2018 г. е допуснато принудително изпълнение чрез прихващане на част от сумата, изплащана от НОИ като лична пенсия за инвалидност.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът правилно е приел, че в случая, административният орган е извършил неправилна преценка, че може да се извърши прихващане, предвид естеството на вземането на Гаджалова, което представлява обезщетение по социално осигуряване, защото по своите правни последици прихващането по чл....