Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И.Х, чрез адв.. М против решение № 310 от 10.06.2019 г., постановено по адм. дело № 232/2019 г. по описа на административен съд - Плевен. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, моли същото да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на И.Х от [населено място] срещу заповед № 8121К-9788/24.10.2018 г. на министъра на вътрешните работи, изменена със заповед № 8121К-10598/19.11.2019 г., с която жалбоподателят временно е отстранен от длъжност на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР).

За да постанови този резултат е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която е основание за издаване на заповедта за отстраняване от длъжност на жалбоподателя, държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. В този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство.

В настоящия случай правилно и в съответствие със закона решаващият съд е приел, че предпоставките на цитираната разпоредба са изпълнени. Заповедта за временно отстраняване от длъжност е издадена от органа, образувал дисциплинарното производство при наличието на изискуемите от закона кумулативни предпоставки. Срещу жалбоподателя е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР за извършено от него тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се предвижда дисциплинарно наказание „уволнение“, а служебното положение на служителя би затруднило разкриването на обективната истина по образуваното срещу него дисциплинарно производство. Предвид заеманата от Христов длъжност и достъпа му до служебна информация, с ниво на сигурност, съгласно чл. 37, ал. 1 ЗЗКИ с достъп до информационните масиви на МВР, което му позволява да въздейства върху хода на дисциплинарното производство и да попречи за разкриване на обективната истина, за което в заповедта са изложени мотиви.

Обосновано съдът е приел и че оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК е спазен, като засягането на правата и законните интереси на жалбоподателя чрез издаване на заповед за временно отстраняване е съобразено с целта, за която актът е издаден. Целта е да се осигури законосъобразно и безпристрастно провеждане на дисциплинарното производство, поради което приложената мярка не засяга правата на лицето в по-голяма степен от необходимото за осигуряване на законосъобразно приключване на дисциплинарното производство.

С оглед на изложеното съдът намира, че с обжалваното решение е даден аргументиран отговор на всички оплаквания на жалбоподателя срещу оспорената заповед, и крайният извод за нейната законосъобразност е правилен, поради което при липсата на сочените касационни основания за неговата отмяна същото следва да бъде потвърдено с настоящото.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение предвидени в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Държавен вестник брой: 8, от дата 24.01.2017 г. Съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. За производството по настоящето дело в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 (сто) лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 310 от 10.06.2019 г., постановено по адм. дело № 232/2019 г. по описа на административен съд - Плевен.

ОСЪЖДА И.Х от [населено място] да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.