Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седми февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. А. ЧЛЕНОВЕ:ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Нели Христозоваизслуша докладваното от председателяИ. А. по адм. дело № 8130/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. С. с ЕГН [ЕГН], чрез нейната майка и законен представител Д. И. с ЕГН [ЕГН], подадена чрез процесуален представител адв. Е. С., срещу Решение № 2176/02.04.2021 г., постановено по адм. дело № 9995 по описа на Административния съд София-град (АССГ) за 2020 г.

С обжалваното решение е отхвърлен предявения от Славкова, чрез нейния законен представител, иск срещу Национална експертна лекарска комисия за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на оттеглено на 08.06.2017 г. Експертно решение (ЕР) на Национална експертна лекарска комисия № 0169/11.04.2017 г. в размер на 10 000, 00 (десет хиляди) лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. Наред с това ищцата е осъдена да заплати чрез нейния законен представител в полза на АССГ сумата от 436, 80 лв. (четиристотин тридесет и шест лева и осемдесет стотинки) съдебни разноски по делото, представляващи хонорар за вещо лице, заплатен от бюджета на АССГ.

Касационната жалбоподателка, чрез законния си представител, твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява становище, че с издаването на ЕР № 0169/11.04.2017 г. Националната експертна лекарска комисия е пренебрегнала законовите разпоредби във връзка с определянето на вида и степента на увреждане на детето С. С., в резултат на което на ищцата е поставена невярна диагноза и е назначено неправилно лечение. Заради последните тя получила [заличен текст], претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в емоционално натоварване, неудобство, притеснение и психически тормоз. Твърди нарушаване от страна на административния орган на чл. 43 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи и чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на решение, с което да се уважи предявения от нея иск за неимуществени вреди в пълен размер. Претендира присъждане на направените разноски в първоинстанционното и касационното производство.

Ответникът по касация – Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) със седалище и адрес на управление в София, бул. „А. И. Г. № 15, в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК, не изразява становище по касационната жалба. Не се и представлява в съдебното заседание пред настоящия съд.

Участващият по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Атакуваното решение на АССГ е постановено в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, след частична отмяна на Решение № 4671/04.07.2019 г. по адм. дело №10009/2018 г. по описа на АССГ с Решение № 12177/01.10.2020 г. по адм. дело № 11877/2019 г. по описа на Върховния административен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ в отменените части.

Касационната инстанция отменила Решение № 4671/4.07.2019 г. по адм. дело № 10009/2018 г. на АССГ в частта, в която НЕЛК е осъдена да заплати на детето С. С., чрез нейната майка и законен представител Д. И. сумата от 1 000, 00 (хиляда) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на оттеглен незаконосъобразен акт – ЕР № 0169/11.04.2017 г. на НЕЛК, ведно със законната лихва, считано от 20.09.2018 г., в частта за отхвърлянето на иска за разликата над сумата от 1 000, 00 (хиляда) лв. до пълния предявен размер от 10 000, 00 (десет хиляди) лв., ведно със законната лихва, считано от 20.08.2018 г., както и в частта за присъдените разноски в размер на 180, 15 лв. (сто и осемдесет лева и петнадесет стотинки).

Пред АССГ, действащ като втора първа инстанция, е образувано адм. дело № 9995/2020 г. Съдът приел от фактическа страна, че с ЕР № 1155/20.04.2016 г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК), II състав при Втора многопрофилна болница за активно лечение – София ЕАД на детето С. С., при преосвидетелстване, бил определен 30 % вид и степен на увреждане за срок от две години – до 01.04.2018 г., за водещо заболяване [заболяване] и общо заболяване [заболяване]. Това решение е оспорено пред НЕЛК. С ЕР № 0169/11.04.2017 г., след преглед на детето на 10.04.2017 г., специализиран състав по белодробни болести при НЕЛК потвърдил решението на ТЕЛК. ЕР № 0169/11.04.2017 г. на НЕЛК е обжалвано пред АССГ. Образувано е адм. дело № 5287/2017 г., като в хода на съдебното производство пред административния съд, решението на НЕЛК № 0169 било оттеглено, на основание чл. 156, ал. 1 АПК, с нарочен Акт № Ю 375/08.06.2017 г. С Определение № 3905/13.06.2017 г. (в сила от 04.07.2017 г.) производството по адм. дело № 5287/2017 г. на АССГ е прекратено. С ЕР № 0541/26.07.2017 г. на специализиран състав по вътрешни и белодробни болести на НЕЛК е отменено ЕР на ТЕЛК № 1155/20.04.2016 г. по оценка на степента на увреждане и срока на инвалидност, като е потвърдено по останалите поводи. Със същото решение на НЕЛК е призната 50 % степен на увреждане без чужда помощ за детето за период от три години – до 01.04.2019 г.

Административният съд приобщил, като доказателства по делото, цялото медицинско дело на С. С. (в оригинал), Амбулаторен лист № 109/19.01.2021 г. и доказателствата от адм. дело № 5287/2017 г. и № 10009/2018 г. по описа на АССГ, и адм. дело № 11877/2019 г. по описа на Върховния административен съд. Допуснал указаната от касационната инстанция съдебно-медицинска експертиза, извършена от вещо лице д-р по медицина К. Д., специалист по вътрешни болести, белодробни болести и фтизиатрия и професионални болести. Кредитирал изцяло заключението на експертизата, за която приел, че е изготвена компетентно и съответства на доказателствата по делото.

Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е преценил предявения иск за неоснователен. Изложил е съображения, че не са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Приел е, че оттегленият акт на НЕЛК № 0169/11.04.2017 г. не е незаконосъобразен. Обосновал се е, че същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 61, ал. 2 НМЕ. Допълнил е, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 35 АПК, при издаването му са били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая – извършен е преглед на детето от НЕЛК на 10.04.2017 г. и са взети предвид наличните медицински документи, вкл. етапната епикриза от наблюдаващ педиатър-алерголог от 18.04.2016 г. Счел, обосновавайки се със заключението на вещото лице, че към 11.04.2017 г. медицинската документация води до извод за 30% степен на увреждане, каквато степен е определена с процесния ЕР на ТЕЛК. Взел предвид, че индивидуалният административен акт е оттеглен от издателя на 08.06.2017 г. поради настъпили нови обстоятелства, а именно нова, различна етапна епикриза от алерголог от 06.06.2017 г. Посочил, че новото издадено ЕР на НЕЛК от 26.07.2017г за 50% степен на увреждане е съобразено с тази последваща етапна епикриза. Формирал извод, че оттегленият акт на НЕЛК съответства на материалния закон и на целта на закона, като се явява законосъобразен. Приел е, че след като не е налице първата предпоставка – незаконосъобразен административен акт – е безпредметно изследването на останалите две предпоставки за основателност на иска. Посочил, че дори претендираните неимуществени вреди (неудобство, дискомфорт, притеснение, безпокойство и психически тормоз за С. С., което, съгласно твърденията в исковата молба, се налагало да облича само дрехи с дълги ръкави и крачоли, независимо от температурата навън, за да не виждат децата в училище [заличен текст]) да бяха доказани, което в конкретния случай не се осъществило, то тези вреди не са пряка и непосредствена последица от оттегления ЕР на НЕЛК.

По изложените съображения административният съд отхвърлил иска за неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан. Присъдил разноски, съобразно изхода на спора.

Решението е валидно, допустимо и частично неправилно.

Обективната обстановка по спора е установена правилно от първоинстанционния съд. Фактическите констатации на съда съответстват на събраните по делото доказателства.

Разгледаният иск от съда е предявен в условията на чл.204, ал.3 АПК, при които законосъобразността на оттегления административен акт се преценява инцидентно от съда, сезиран с иска за обезщетение и във връзка с този иск. Оттеглянето на административния акт не е приравнено от законодателя на незаконосъобразност на този акт, поради което съдът, сезиран с иск за обезщетяване на вреди от такъв акт, следва да изложи съображения и по неговата законосъобразност. При преценка за незаконосъобразност на административен акт, който е оттеглен, е налице първата предпоставка от сложния фактически състав на чл.1 ЗОДОВ, а при преценка за законосъобразност на оттегления акт, независимо, че актът е оттеглен, искът за обезвреда от такъв акт би бил неоснователен, тъй като не е налице първата от кумулативните предпоставки за уважаването на такъв иск. Във всички случай обаче, в хипотезата на чл.204, ал.3 АПК, съдът не се произнася по законосъобразността на оттегления акт в диспозитива на решението, а формира само мотиви по този въпрос, поради което при преценка за незаконосъобразността на този акт, решението на съда има сила само за страните по делото и от установената незаконосъобразност на акта, не могат да се ползват други евентуално засегнати от него лица.

В конкретния случай, първоинстанционният съд е извършил тази инцидентна преценка в резултат на което е формирал извод за законосъобразност на оттегленото решение на НЕЛК. Този извод на съда е обоснован със съображения, че оттегленото решение на НЕЛК е издадено от компетентен орган, в необходимата форма,, съдържало е всички реквизити по чл.61 от НМЕ и при изяснени факти и обстоятелства от значение за случая. Приел е, че е извършен преглед на детето и са взети предвид всички налични документи. Съдът се е позовал и на вещото лице, дало заключение по делото и по-конкретно на констатацията, че мед. документация към 11.04.17г. водела до извод за 30 %степен на увреждане, каквато степен била определена от ТЕЛК. Съдът е посочил, че промяната е настъпила едва на 06.06.17г. когато имало нова, различна етапна епикриза и въз основа на нея НЕЛК е определил с новото решение по-висока степен на увреждане.

Изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оттегленото решение на НЕЛК е неправилен. В исковата молба се поддържа, че решението на НЕЛК е немотивирано. По това възражение са формирани съображения от Върховния административен съд, постановил Решение № 12177/01.10.2020 г. по адм. д.№ 11877/2019 година, в което ВАС е преценил, че оттегленото решение на НЕЛК е мотивирано. Административният съд правилно се е съобразил със мотивите на ВАС по този въпрос. Неправилно обаче, административният съд е преценил, че при приемането на оттегленото решение на НЕЛК са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. С решението на ТЕЛК от 20.04.2016г., което е било обжалвано пред НЕЛК степента на [заболяване] е била определена на лека персистираща.. Заключението на НЕЛК в решението й от 11.04.17г. по повод обжалването на това решение е, че [заболяване] е атопична форма, персистираща лека. В новото решение на НЕЛК от 26.07.17г. [заличен текст].

Въпросът, който се поставя е, било ли е възможно това последно заключение на НЕЛК относно класификацията на [заболяване] да се направи и към момента - 11.04.17г. когато е прието оттегленото решение на НЕЛК. От доказателствата, събрани по делото се установява, че отговорът на този въпрос следва да е положителен. В изисканото и приложено адм. д.№ 5287/17г. по описа на АССГ, на лист 20 от него се намира писмен документ, подписан от д-р Ш., в който е отбелязано, че следва да послужи пред НЕЛК комисия. В този документ е отразено, че към 27.03.2017г. пациента С. С. е с водеща диагноза - [диагноза]. В същия документ, в частта - анамнеза е отразено, че болната е със стара и тежка [заболяване]. На лист 25 от същото дело се намира Амбулаторен лист № 55/06.02.2017г., подписан от същия лекар, в който, в сектор анамнеза е описано - болна със стара и тежка [заболяване]. От посочените медицински документи следва, че към датата на която е прието решението на НЕЛК, което е оттеглено впоследствие, е била налична информация за по - тежки симптоми на протичане на [заболяване] при ищцата. В този смисъл е и констатацията в съдебно - медицинската експертиза, според която увеличеният процент неработоспособност отговаря на медицинските документи, намиращи се в медицинското досие на лицето. При тези данни от медицинските документи, в случай, че НЕЛК е имала колебания относно остротата и тежестта на симптомите на основното заболяване на С. С., както и относно наличието на [заболявания], влияещи върху остротата на това заболяване, комисията е разполагала с възможността, предоставена й от чл.62 от Наредбата за медицинската експертиза ( отменена с ДВ, бр.51/2017г.), приложима към случая, както и съгласно чл.46 ( отменен към настоящия момент, но приложим към случая) от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, да изиска и събере допълнително данни за заболяванията на С. и я насочи чрез законния й представител за допълнително диагностично уточняване. Липсата на данни по делото за подобно процедиране от страна на НЕЛК води до извода за допуснати от последната съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на решение № 0169/11.04.2017г., довели до неизясняване на всички относими към случая факти и обстоятелства. Допуснатото нарушение е достатъчно, за да се прецени приетото решение от НЕЛК(оттеглено впоследствие) като незаконосъобрзно.

По отношение на претендираните вреди, първоинстанционният съд неправилно е приел, че като такива се сочат само неудобството, дискомфорта, притеснението на детето от [заличен текст], които я принуждавали да носи само дрехи с дълги ръкави и кръчоли. Освен тези неимуществени вреди, за които правило е преценено, че не са в причинно-следствена връзка с оттегленото решение на НЕЛК, в исковата молба е посочено, че детето е било натоварено емоционално с всички тези създадени от административния орган проблеми, като се претендира обезщетяване и за това. Тази емоционална натовареност е логична последица от съпреживяването на малолетното дете, заедно с неговата майка и законен представител на ефекта от незаконосъобразното решение на НЕЛК, оттеглено впоследствие, но едва след предприемане на действия за оспорването му по съдебен ред. Връзката е пряка и непосредствена, тъй като детето не би изпитало негативното емоционално натоварване от незаконосъобразното решение на НЕЛК и съдебното му обжалване вкл. и от притесненията на законния му представител във връзка с тези обстоятелства, ако не бе прието незаконосъобразното решение на НЕЛК. Следователно, налице са претърпени неимуществени вреди от С. С., които са в причинна връзка с незаконосъобразното решение на НЕЛК.

При определяне на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взе предвид следните обстоятелства - възрастта на детето ( [възраст]) през исковия период, която е достатъчна за осъзнаване на случващото се - неприятностите, които оттегленото решение на НЕЛК поражда, но недостатъчна, за да се прецени тяхната значимост и интензитет, в който случай, понякога, и по - незначителните биха могли да се сторят съществени; здравословното състояние на детето през този период - страдащо от хронично заболяване, поради което всяка неприятност, вкл. и такава, свързана с емоционалните му изживявания го натоварва в повече, отколкото връстниците му на същата възраст, нестрадащи от хронично заболяване. Също така, съдът счита, че при определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид и относително недългия период ( приблизително 3 месеца), през който са търпени тези негативни емоции, а именно от 28.04.2017г. ( когато е получено оттегленото решение на НЕЛК от законния представител на ищцата) до 26.07.2017 година. Също така, при определяне на размер на обезщетението, от значение е и училищната възраст на ищцата, което предполага, че в по-голямата част от ежедневието й през посочения период, вниманието й е било ангажирано с нейните непосредствени училищни и извънучилищни занимания, и в по-малка степен с неприятностите, свързани с незаконосъобразното решение на НЕЛК, което впоследствие е оттеглено. При така изброените относими обстоятелства за размера на обезщетението, настоящият съдебен състав преценява като справедлив размер на обезщетението за посочения период сумата от 600 лева, върху която следва да се присъди и законна лихва считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да се отмени за сумата от 600 лева, както и за законната лихва върху тази сума, а вместо това този размер на претендираното обезщетение се присъди в полза на ищцата, ведно със законната лихва върху него, считано от датата на предявяване на исковата молба.

С оглед изхода на спора в настоящата инстанция следва да се отмени решението на първоинстанционния съд и в частта, в която ищцата е осъдена да заплати на АССГ сумата от 436,80 лева, направени разноски за вещо лице, а вместо това за тази сума следва да се осъди ответника на осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ.

С оглед изхода на спора и на същото правно основание - чл.10, ал.3 ЗОДОВ, на ищцата следва да се присъдят в пълен размер, направените от нея разноски за държавна такса за производствата по настоящия спор, които са в общ размер на 95 лева ( 10 лева по иска за производството пред АССГ по адм. д.№ 10009/18г. и 5 лева д. т. по иска за производството пред ВАС по адм. д.№ 11877/19г. и 80 лева д. т. по адм. д.№ 8130/21г. по описа на ВАС), както и разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 124 лева, който е пропорционален на уважената част от общо предявените искови претенции, за които е ползвана адвокатска защита.

Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2176/02.04.2021 г., постановено по адм. дело № 9995 по описа на Административния съд София-град за 2020 г. В ЧАСТТА в която е отхвърлен за сумата от 600 (шестстотин) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба, предявения от С. С. с ЕГН [ЕГН], чрез нейната майка и законен представител Д. И. с ЕГН [ЕГН] иск срещу Национална експертна лекарска комисия, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 ( десет хиляди) лева, настъпили в резултат на оттеглено Експертно решение (ЕР) на Национална експертна лекарска комисия № 0169/11.04.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението, както и в частта, в която ищцата е осъдена да заплати чрез нейния законен представител в полза на АССГ сумата от 436, 80 лв. (четиристотин тридесет и шест лева и осемдесет стотинки) съдебни разноски по делото, представляващи хонорар за вещо лице, заплатен от бюджета на АССГ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия да заплати на С. С. с ЕГН [ЕГН], чрез нейната майка и законен представител Д. И. с ЕГН [ЕГН], обезщетение в размер на 600 ( шестстотин ) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.09.2018г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Национална експертна лекарска комисия да заплати на Административния съд София-град сумата от 436, 80 лв. (четиристотин тридесет и шест лева и осемдесет стотинки) съдебни разноски по делото, представляващи хонорар за вещо лице, заплатен от бюджета на същия съд.

ОСЪЖДА Националната експертна лекарска комисия да заплати на С. С. с ЕГН [ЕГН], чрез нейната майка и законен представител Д. И. с ЕГН [ЕГН] разноски, направени в производствата по делото в размер общо на 219 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното решение в останалата му част.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Искра Александрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ П. П. п/ Албена Радославова