Производството е по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС).
Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Н., приподписана от юрк.. Д, срещу решение № 646 от 01.04.2019г. по адм. д. № 2406/2018г. на Административен съд – гр. Б., с което е отменена заповед № 1247 от 18.07.2018г. на Кмета на община Н., с която на основание чл. 13 ал. 2 от ЗОС и чл. 8 ал. 2 т. 2 от Наредба № 5 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Н. е наредено да се завземат безстопанствени имоти, а именно: УПИ VIII – 297 (имот идентификатор № 39164.502.48), кв. 22, по плана на СО „Чолакова чешма“, с. К. с площ 601, 46 кв. м., отреден за жилищно строителство и УПИ Х – 299 (имот идентификатор № 39164.502.47), кв. 22 по плана на СО „Чолакова чешма“, с. К. с площ 607, 97 кв. м. също отреден за жилищно строителство, по плана одобрен със заповед № 247 от 20.09.1990г. С решението община Н. е осъдена да заплати разноските по делото.
В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК, тъй като посочва, че са били налице предпоставките за завземане на спорните имоти, тъй като с констативен протокол на длъжностни лица е установено, че същите са безстопанствени, затревени и захрастени. В тази връзка твърди, че са били налице предпоставките по чл. 13 ал. 2 от ЗОС общината да упражни правото си да владее и управлява тези имоти. Твърди и неправилност на извода на съда, че налице спор за собственост по отношение на тези имоти между общината и лицето Г.Г, който е подал молба – декларация за да бъде направена обстоятелствена проверка за снабдяването му с нотариален акт за тези имоти, тъй като не е налице заведено дело по надлежния общ исков ред досежно собствеността. Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Г.Г срещу заповедта.
Ответникът Г.Г, лично и чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови оспореното определение АС – гр. Б. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при спазване на изискването за форма. Констатирал е, че при издаване на заповедта е допуснато нарушение на административно производствените правила, тъй като съобщението за констатации на безстопанственост на имота и образуваното административно производство не е било публикувано в поне един местен ежедневник, но е приел, че това нарушение не е съществено, тъй като е постигнато разгласяване на производството с други способи. Приел е обаче материална незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като не са били налице материално правните предпоставки по чл. 13 ал. 2 от ЗОС, а именно имота да е безстопанствен. Приел е, че от събраните по делото доказателства се установява, че имота не е безстопанствен, тъй като по разписния лист към действащия регулационен план са записани собственици на имотите Д.С и С.Д.П е, че неоткриването на тези две лица не може да бъде приравнено на липса на такава за собствениците на двата имота. Приел е и че от доказателствата по делото се установява, че общината няма права на собственост върху имотите, както и такива няма и жалбоподателят Г.Г, но също така е безспорно установено, че последния е предприел действия и е представил достоверни доказателства за установяване на продължително владение върху имотите, предприемайки действия за снабдяването си с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Посочил е, че това е така, тъй като жалбоподателят е подал молба – декларация чрез нотариус до общината с цел снабдяването си с нотариален акт за имотите по обстоятелствена проверка и давностно владение. В тази връзка е приел и наличието на спор за собственост между общината и жалбоподателят по отношение на имотите, които факти изключват безстопанственост на имотите. Приел е, че процедурата по чл. 13 ал. 2 от ЗОС е допустима при наличие на безстопанствени имоти, а не по отношение на такива, за които е налице претенция за собственост от друго лице. По тези съображения е отменил оспорената заповед. Решението е правилно.
Материално правната предпоставка за издаване на акт на основание чл. 13 ал. 2 от ЗОС и чл. 8 ал. 2 т. 2 от Наредба № 5 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Н. Н № 5 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Н. за завземане на имот от страна на общината е същият да е безстопанствен, което да е установено по безспорен начин. В настоящия случай е правилен извода на АС – гр. Б. за това, че наличието на тази предпоставка не е доказано. Правилен е извода, че това е така, тъй като най – напред в разписния лист към действащия регулационен план е налице записване на лица, които са собственици на двата имота, а при наличие на записване на собственици без да е установено безспорно тези лица дали са живи и съответно имат ли наследници, то е недопустимо да се приемат имотите за безстопанствени. Правилен е и извода на съда, че неоткриването на тези лица от общината без да е доказано, че са положени всички усилия за това, не може да се приравни на липса на собствениците на тези имоти. Липсата на основната материално правна предпоставка, а именно имотите да са безстопанствени, се установява и от другите събрани доказателства. Фактът, че преди започване на административното производство е подадена молба – декларация и от жалбоподателя е стартирано производство за снабдяването му с нотариален акт по обстоятелствена проверка, поради владение на имота, също води до извод за това, че имотите не са били безстопанствени. Налице е твърдение в тази връзка за владение на имотите от жалбоподателя. Освен това назначената СТЕ е установила, че в имотите има засадени трайни насаждения – овощни дървета и съответно същите са стопанисване, без да е установено от кой. Самото наличие на искането за стартиране на производство по обстоятелствена проверка с оглед снабдяване с документ за собственост по давностно владение опровергава приетото от общината, че имотите са безстопанствени. След като не е доказано безспорно от административния орган наличието на основната предпоставка за завземане на имотите, а именно, че същите са безстопанствени, то оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в противоречие със закона както правилно е приел и АС – гр. Б..
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора по искането на ответника по касация за присъждане на разноски е основателно и като доказано в размер на 900 лв. за процесуално представителство и 250 лв. за изготвяне на отговор по касационната жалба следва да бъде уважено.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 646 от 01.04.2019г., постановено по адм. дело № 2406/2018г. на Административен съд – гр. Б..
ОСЪЖДА О. Н да заплати на Г.Г от [населено място] сума в размер на 1150 (хиляда сто и петдесет) лева, разноски за тази инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.