Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Интертекс“ ООД гр. С. срещу Решение № 105 от 20.03.2019г., постановено по административно дело № 738/2018г. на Административен съд – Враца, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ против Областна дирекция на МВР за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 29 883, 80 лева.

Касаторът „Интертекс“ ООД счита решението за неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Чрез процесуалния си представител дружеството поддържа, че съдът не се е съобразил с приетото по делото експертно заключение, нито е изложил мотиви защо не го възприема. Твърди, че претърпените вреди са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт и подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на исковата сума, ведно със законната лихва и разноски.

О. О дирекция на МВР - София чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение на Административен съд – Враца е отхвърлен предявеният от „Интертекс“ ООД иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ против Областна дирекция на МВР за обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 29 883, 80 лева - претърпени загуби и пропуснати ползи вследствие отменена като незаконосъобразна ЗППАМ №17-1204-000739/13.06.2017 г. издадена от Началник група към ОД на МВР – София, с-р „Пътна полиция“.

Относно твърдяната загуба в размер на 7 043, 42 лева, изчислени от вещото лице и представляващи лизингово плащане, извършено от „Интертекс“ ООД за периода от 13.06.2017 г. до 14.09.2017 г. по договор за лизинг, с лизингов обект процесното МПС - влекач, съдът е посочил, че вноските за лизинг са плащани от дружеството на основание задължения по договор за лизинг и няма причинна връзка между тези плащания и отменения акт.

По отношение пропуснатите ползи от неизползването по предназначение на лизинговото МПС в периода на действието на ПАМ, в размер на 22 840, 38 лева, съдът е приел за недоказано, че през процесния период ищецът реално е щял да получи конкретен доход от осъществен превоз на товари в страната и в чужбина със закупения на лизинг товарен автомобил, липсват доказателства относно сключени договори с лица за превоз/доставка на подобни товари/стоки през процесния период. Съдът е установил, че за периода 2015 г., 2016 г. и 2017 г. транспортната дейност на ищеца не е базирана на дългосрочни договори за регулярни транспорти с гарантирани по обем поръчки; липсват доказателства и твърдения, които да обосноват извод, че през периода на действието на отменената заповед дружеството е имало задължения за извършването на определен брой курсове, за изпълнението на които е наело друг влекач и заплатило наемна цена, която не би платил, ако не беше спрян от движение закупеният от него на лизинг товарен автомобил „Скания“. По тези основни съображения съдът е счел, че не е доказано настъпване на вреди в причинна връзка с отменената заповед за налагане на принудителна административна мярка.

Решението е правилно. Постановено е при липсата на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при изясняване на относимите към спора факти. Въз основа на тях съдът е формирал обосновани изводи, които са в съответствие с материалния закон.

Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на визираните в закона предпоставки - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; вреда от такъв административен акт, респ. действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на фактическия състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред. Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищеца с оглед разпределението на доказателствената тежест.

Съществуването на вредите и причинната връзка са двата елемента на отговорността по ЗОДОВ, относно които страните спорят, доколкото издаването и отмяната на незаконосъобразен административен акт е безспорно и е доказано в процеса.

Ищецът в случая следва при условията на пълно и главно доказване да удостовери, че именно поради незаконосъобразния административен акт е претърпял загуби, довели до намаляване на имуществото му или е пропуснал на получи увеличение на имуществото му, не е могъл да получи доходи чрез използването на вещта или получаването на граждански плодове от нея или е пропуснал възможност да се разпореди с нея.

Правилни са изводите на Административен съд Враца относно това, че лизинговите вноски, заплатени по сключен договор за лизинг с трето лице не представляват вреда, претърпяна в причинна връзка с отменения административен акт. Заплащането на тези вноски би било дължимо, на база съществуващите търговски правоотношения, по които касаторът е страна и независимо от издаването на заповедта.

Споделят се и развитите от съда мотиви във връзка с липсата на пропуснати ползи. Доколкото касаторът развива търговска дейност, пропуснатите ползи принципно са свързани с невъзможността той да реализира приходи от сключени договори във връзка с тази дейност. Тези нереализирани приходи се измерват на база доказана цена на услугата, която не е могла да бъде осъществена, поради незаконосъобразните актове, действия и бездействия на ответника. Тази цена е приходът, чието постъпване в патримониума на търговеца е пропуснато.

Експертното заключение по делото не почива на конкретни договори, по повод на които е трябвало да се използва процесната вещ, а прави прогноза за развитието на икономическото състояние на ищеца на база това до издаване на процесната заповед. За уважаване на исковете обаче е било необходимо ищецът да твърди и да докаже реално претърпяната загуба, респективно съществуващи между него и трети лица правоотношения във връзка с вещта, които са били осуетени именно в резултат от незаконосъобразния акт, както и че е била създадена и е съществувала реална възможност за получаване на доходи от вещта чрез използването й за търговска дейност или за изгодно разпореждане с нея. Такива доказателства в хода на процеса не са представени; нещо повече, липсват и твърдения за конкретни договорни отношения, задълженията по които касаторът не е могъл или е бил затруднен да изпълни в резултат на незаконоъсобразния административен акт.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.Разноски за юрисконсултско възнаграждение не се дължат, на основание чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ/ редакция преди ДВ, бр. 94 от 2019 г./ и предвид нормата на §6 З. З. / същата редакция/, която предвижда разглеждане на висящите производства по исковете с правно основание чл. 1 ЗОДОВ по досегашния ред.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 105 от 20.03.2019г., постановено по административно дело № 738/2018г. на Административен съд – Враца. Решението не подлежи на обжалване.