Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М.К, жив. в [населено място], против решение №1067/13.06.2019 г. по адм. дело №200/2019 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата й за обявяване на нищожност на заповед № ОР -3/07.09.2017 г., издадена от изпълнителния директор на Българска агенция по безпасност на храните (БАБХ) и е прекратено производството по иска на М.К против БАБХ за присъждане на сумата от 10 082, 77 лева, представляваща обезщетение по чл. 100, ал. 4 от ЗДСл. Касаторката поддържа в касационната жалба и в писмени бележки чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - незаконосъобразно, иска отмяната му, прогласяване на нищожността на оспорената заповед, осъждане на БАБХ да заплати претендираното обезщетение по чл. 100, ал. 4 ЗДСл., присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответниците по касационна жалба - изпълнителен директор на БАБХ и БАБХ, не взимат становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената със жалба за нищожност от 29.01.2019 г. заповед на изпълнителния директор на БАБХ от 07.09.2017 г. Колева е отстранена от длъжност на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл.) поради образувано дисциплинарно производство за срок до приключване на дисциплинарното производство. АС е изложил доводи, че заповедта е издадена от компетентен орган - оргтанът по назначаването, в изискуемата законова форма, при наличие на посочените в нея фактически и правни основания - а именно заради образувано дисциплинарно производство съобразно изискването на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДСл. за поискана от нея и получена недължима сума от проверявано лице с цел лично облагодетелстване. При издаването й не са допуснати съществени административно - производствени нарушения, които да водят до нищожността й. Впоследствие при приключване на дисциплинарното производство със заповед за налагане на дисциплинарно наказание "понижение в по - долен ранг" Колева е възстановена на работа със заповед от 21.08.2018 г. АС е посочил, че оспорената заповед не е нищожна, тъй като липсват особено съществени нарушения на чл. 146 АПК. Последващите издаването на заповедта обстоятелства не се отразяват на нейната валидност. Предвид неоснователността на жалбата, са налице и основанията на чл. 207, ал. 2 АПК за прекратяване на производството по предявения иск за обезщетение. Решението е правилно.

Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК и е преценил валидността на административния акт към момента на издаването му. От описаните факти не може да се направи извод за такъв съществен, основен порок на обжалваната за нищожност заповед по чл. 146 АПК, който да я лишава от същността й на властническо волеизявление, поради което да не може да произведе целените правни последици. Последващите издаването на заповедта твърдени факти също не водят до последващо отпадане на този й характер на властническо волеизявление на компетентен административен орган. С оглед изложеното липсват основания за прогласяване на нищожноста й, както правилно е приел и АС. Наведените в касационната жалбата доводи, свързани с евентуална незаконосъобразност на заповедта не могат да бъдат проверявани в настоящето производство, доколкото жалбата срещу заповедта до АС е подадена след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 АПК и АС не е разполагал с правомощие да контролира законосъобразноста на заповедта. Новонастъпилите обстоятелства след издаване на заповедта са отчетени от органа по назаначаването при възстановяване на Колева на работа през 2018 г. Съобразено с разпоредбата на чл. 207, ал. 2 АПК е прекратяване на производството по иска за обезщетение предвид отхвърлянето на жалбата срещу заповедта.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касаторката разноски.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1067/13.06.2019 г. по адм. дело №200/2019 г. на Административен съд - Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.