Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „И. Б“ ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. С., представлявано от управителя П.П, подадена чрез адв.. А срещу изричен отказ на министъра на земеделието, храните и горите, обективиран в писмо с изх. № 70-1950 от 08.06.2018 г. В оспорения пред съда акт на дружеството е отказано възстановяване на платените по чл. 30 от ЗОЗЗ такси за смяна предназначението на земеделска земя, на основание чл. 38, ал. 4 от ЗОЗЗ.

С жалбата се твърди, че изричният отказ е неправилен и незаконосъобразен, в несъответствие с целта на закона - основания за отмяна по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Според жалбоподателя са налице кумулативните изисквания за прилагане на разпоредбата на чл. 38, ал. 4, изр. 2 от ЗОЗЗ (в редакцията й от ДВ бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.), според която когато реализирането на инвестиционното намерение не може да бъде осъществено поради наложени с нормативен или общ административен акт забрани и решението за промяна на предназначението на земеделската земя бъде отменено по искане на заинтересованото лице, заплатената такса по чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗОЗЗ се възстановява. Счита, че правният спор по настоящото дело е единствено относно приложението на чл. 38, ал. 4, изр. 2 от ЗОЗЗ в сегашната му редакция спрямо отменените през 2012 год. решения за промяна предназначението на поземлените имоти. От съда се иска да отмени обжалвания отказ и да постанови решение за възстановяване на заплатените такси или да укаже на административния орган да постанови акт, с който да стори същото. Претендира присъждане на направените по делото разноски

Ответникът - министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител юриск. М.П, с писмено становище и в съдебно...