Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на О.Г, чрез неговия пълномощник срещу решение № 11798/08.08.2019 г. по адм. д. № 9919/2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба-министърът на вътрешните работи чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 8121К-7143/21.06.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 293, ал. 1, т .13, чл. 204, ал. 1 и чл. 226, ал. 1, т .8 ЗМВР на на О.Г е наложено дисциплинарно наказание "Уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР за длъжността началник-група „Противодействие на общи престъпления“, в сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към отдел „Криминална полиция“, при ОДМВР-Хасково поради извършено деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган - министъра на вътрешните работи, който съгласно чл. 204, т. 1 ЗМВР може да налага всички наказания по чл. 197 ЗМВР за държавните служители на висши ръководни и изпълнителски длъжности, каквато длъжност заема жалбоподателят.

Заповедта е издадена в предвидената от чл. 159 АПК и чл. 210 ЗМВР писмена форма....