Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 4031 от 13.06.2019г., постановено по адм. д. № 4798/2016г. Административен съд - София - град, първо отделение, 6-ти състав, е отменил ревизионен акт № Р – 22002215005123 – 091 – 001/26.01.2016г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 581/08.04.2016г. на директора на Дирекция „ОДОП“-гр. С., в частта, с която са определени данъчни задължения по ЗДДС вследствие на отказано право на данъчен кредит в размер на 8 971, 16лв по 15бр. фактури, издадени от „Е. Т“ ЕООД и в размер на 249, 21лв. по 2бр. фактури, издадени от „В. М“ ЕООД и съответните лихви в размер на 4 529, 69лв. С решението съдът е отхвърлил жалбата на „Гивис“ ООД, ЕИК 131081859, срещу ревизионен акт № Р – 22002215005123 – 091 – 001/26.01.2016г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 581/08.04.2016г. на директора на Дирекция „ОДОП“-гр. С., в останалата обжалвана част, с която са определени задължения по ЗДДС вследствие на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 219, 29лв. по 2бр. фактури, издадени от „МП Мийт“ ЕООД, в размер на 2 588, 93лв. по 3бр. фактури, издадени от „Е. Е“ ЕООД, в размер на 434, 70лв. по 1 фактура, издадена от „Л. К 2004 ЕООД, в размер на 1 572, 88лв. по 7бр. фактури, издадени от "В. Е 2008" ЕООД и в размер на 2 854, 47лв. по 3бр. фактури, издадени от „Милвла груп“ ЕООД и съответните лихви в размер на 4 750, 73лв. С решението съдът е осъдил страните да заплатят разноски съответно на уважената и отхвърлената част от жалбата.

Срещу постановеното решение, в отхвърлителната му част, е подадена касационна жалба от „Гивис“ ООД, ЕИК 131081859,, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „В. Х“ № 11, представлявано от управителя М.В, чрез пълномощника му адв.Н.К. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд в отхвърлителната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд и да реши спора по същество, като отмени оспорения ревизионен акт и в тази му част. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика ”-гр. С. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба на „Гивис“ ООД. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение.

Срещу постановеното решение в отменителната му част е подадена касационна жалба от Н.К, в качеството му на директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика ”-гр. С. чрез процесуалния му представител юрк. С.С. В същата се прави оплакване, че решението на първоинстанционния съд в посочената му част е неправилно поради допуснати нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – София град в отменителната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт и в останалата му част. Претендира присъждане на разноски, в това число юрисконсулско възнаграждение.

Ответното по касационната жалба дружество „Гивис“ ООД – гр. С. чрез своя процесуален представител адв.. К взема становище за неоснователност на касационната жалба на директора на Д“ОДОП“-гр. С.. Претендира заплащане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество тази на директора на Д“ОДОП“-гр. С. е основателна и следва да бъде уважена, съответно касационната жалба на „Гивис“ ООД е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество и двете са частично основателни.

С решението си Административен съд - София - град е отменил ревизионен акт № Р – 22002215005123 – 091 – 001/26.01.2016г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 581/08.04.2016г. на директора на Дирекция „ОДОП“-гр. С., в частта, с която са определени данъчни задължения по ЗДДС вследствие на отказано право на данъчен кредит в размер на 8 971, 16лв по 15бр. фактури, издадени от „Е. Т“ ЕООД и в размер на 249, 21лв. по 2бр. фактури, издадени от „В. М“ ЕООД и съответните лихви в размер на 4 529, 69лв. С останалата част от решението съдът е отхвърлил жалбата на „Гивис“ ООД, ЕИК 131081859, срещу ревизионен акт № Р – 22002215005123 – 091 – 001/26.01.2016г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 581/08.04.2016г. на директора на Дирекция „ОДОП“-гр. С., в останалата обжалвана част, с която са определени задължения по ЗДДС вследствие на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 219, 29лв. по 2бр. фактури, издадени от „МП Мийт“ ЕООД, в размер на 2 588, 93лв. по 3бр. фактури, издадени от „Е. Е“ ЕООД, в размер на 434, 70лв. по 1 фактура, издадена от „Л. К 2004 ЕООД, в размер на 1 572, 88лв. по 7бр. фактури, издадени от "В. Е 2008" ЕООД и в размер на 2 854, 47лв. по 3бр. фактури, издадени от „Милвла груп“ ЕООД и съответните лихви в размер на 4 750, 73лв. Решаващият съд е описал установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията, която е повторна, след отмяна на първоначално издадения ревизионен акт с решение на директора на Д“ОДОП“-гр. С. и връщане на преписката за извършване на нова ревизия. Възпроизведени са основните констатации на ревизиращите органи относно непризнаване на право на данъчен кредит по отделните доставчици „Еси трейдинг“ ЕООД, „МП Мийт“ ЕООД, „Ели експо“ ЕООД, „Лео комерс 2004“ ЕООД, „Милвла груп“ ЕООД, „В. Е 2008“ ЕООД и „Вангера мийт“ ЕООД, по същество изразяващи се в това, че не са събрани доказателства за наличие на материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, всеки от тях впоследствие е служебно дерегистриран по ЗДДС и имат публични задължения в особено големи размери. Съдът е възпроизвел много подробно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза /стр4 – 5 от мотивите/, както и обясненията му дадени в съдебно заседание, както и показанията на свидетелите М.М, С.М и П.З, бивши служители на дружеството жалбоподател, които са обяснили механизма по които са се извършвали доставки на пилешко месо в предприятието. След това /стр. 8 – 13 от решението/ съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Прието е, че актът е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност, подписан е с квалифициран електронен подпис, няма допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, спазено е изискването за форма, като актът съдържа фактически и правни съображения относно установените задължения на ревизираното дружество. Отбелязано е, че основният спорен въпрос между страните се свежда до това налице ли са реални доставки, като съдът е дал отговор на същия за всеки един от доставчиците. По отношение на доставчика „Еси трейдинг“ ЕООД, който е извършил доставки по 15бр. фактури за данъчни периоди от м. 04.2011г. до м. 06.2011г. с предмет на доставка пилешко месо/цяло пиле, пилешки бутчета или пилешко филе/ са изложени мотиви, че от заключението на вещото лице се установява, че има издадени касови бонове от този доставчик, че закупените стоки са вложени в производствената дейност и са реализирани. Съдът е отбелязал основните възражения на приходния орган за липса на реални доставки за този доставчик – липса на хладилна база, където да е била съхранявана стоката, липса на доказателства за извършен ветеринаро-санитарен контрол предвид спецификата на стоката и законовите изисквания при търговия с хранителни продукти, липса на доказателства за произхода на стоката и счетоводна документация на доставчиците. Решаващият съд е приел, че въпросният доставчик има договор за наем на хладилен склад за процесния период, от което е направен извод за наличие на материално-техническа и кадрова обезпеченост, фактурите и придружаващите ги приемо-предавателни протоколи, търговски документи и пътни листове установяват факта на предаване/приемане на стоката, дружеството – доставчик има регистриран касов апарат и издава касови бележки, поради което следва да бъде прието, че въпросните 15бр. фактури отразяват реално извършени доставки и ревизионният акт се явява незаконосъобразен в тази му част. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит в размер на 2 219, 29лв. по 2бр. фактури, издадени от доставчика „МП Мийт“ ЕООД, за който правото на данъчен кредит е отказано по сходни мотиви, решаващият съд е приел, че събраните по делото доказателства не опровергават констатациите на ревизионния акт, че доставчикът не разполага с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на подобен род доставки, поради което ревизионният акт се явява законосъобразен в тази си част. За непризнатото право на данъчен кредит в размер на 2 588, 93лв. по 3бр. фактури, издадени от „Е. Е“ ЕООД, имащи за предмет също доставка на пилешко месо, са изложени аналогични мотиви на тези по доставките на „МП Мийт“ ЕООД, прието е, че липсват доказателства за приемане и предаване на стоката, поради което ревизионният акт се явява законосъобразен в тази си част. За непризнатото право на данъчен кредит в размер на 434, 70лв. по фактури издадена от „Лео комерс 2004“ ЕООД с предмет „замразено пиле“ е прието, че ревизионният акт е законосъобразен в тази си част. Аргументите на съда в тази насока са обосновани с това, че от събраните по делото доказателства не се установява доставчикът да е разполагал с материално-техническа и кадрова обезпеченост, не е доказано приемане и придаване на стоката. По отношение на частта от акта, касаеща непризнато право на данъчен кредит в размер на 1 572, 88лв. по 7бр. фактури, издадени от „В. Е 2008“ ЕООД, административният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен в тази си част. Мотивите в тази насока са аналогични на тези по предходния доставчик „Лео комерс 2004“ ЕООД. За непризнатото право на данъчен кредит в размер на 249, 21лв. по 2бр. фактури, издадени от „В. М“ ЕООД първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен в тази му част по мотиви, сходни с тези по доставките на „Ели експо“ ЕООД. Накрая за непризнатото право на данъчен кредит в размер на 2 854, 47лв. за данъчни периоди 06 и 09 на 2011г. по 3бр. фактури, издадени от „Милвла груп“ ЕООД е прието, че подадената жалба в тази й част е неоснователна, а издаденият ревизионен акт законосъобразен. Мотивите са сходни на изложените по-горе – липса на доказателства за наличие на материално-техническа и кадрова обезпеченост на този доставчик, съответно в приемо-предавателните протоколи не е описано къде става извършване на предаването и приемането на стоката. Предвид изложеното е направена и констатации за каква част следва да бъде отменен ревизионния акт за определените задължения за лихви, съответно да бъде потвърден.

Решението на Административен съд – София град е частично не правилно.

В касационната жалба на „Гивис“ ООД се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че решаващият съд не е обсъдил детайлно всички събрани по делото доказателства, направил е необосновани изводи за липса на реални доставки, съответно е приложил неправилно материалния закон, без да съобрази установената съдебна практика, в това число тълкуването на закона, дадени в решенията на Съда на Европейския съюз.

В касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. С. против отменителната част от решението също се правят оплаквания за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се аргументи, че решаващият съд неправилно е приел, че са налице реални доставки за двама от доставчиците, без да съобрази конкретните констатации на ревизионния акт в тази му част.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото няма спор, че ревизираното дружество „Гивис“ ООД има за основен предмет на дейност преработка на птиче месо, разфасовки, полуфабрикати, готова продукция, производство на местни консерви за домашни любимци, като същата се извършва в два собствени производствени цеха, находящи се в гр. С., Индустриална зона „Обеля“, ул. „В. Х“ № 11. За ревизираните данъчни периоди дружеството е упражнило право на данъчен кредит общо в размер на 18 890, 64лв. по фактури на седем доставчици - „Еси трейдинг“ ЕООД, „МП Мийт“ ЕООД, „Ели експо“ ЕООД, „Лео комерс 2004“ ЕООД, „Милвла груп“ ЕООД, „В. Е 2008“ ЕООД и „Вангера мийт“ ЕООД. Всички доставки имат за предмет птичи продукти – охладени или замразени цели пилета, пилешки бутчета и пилешко филе, използвани в производствената дейност на дружеството. С процесния ревизионен акт е отказано право на данъчен кредит по процесните доставки поради липса на реални такива по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Анализът на мотивите на ревизионния акт налага извод, че констатацията за липсата на реални доставки за посочените доставчици е обоснована със следните факти и обстоятелства: - при извършените насрещни проверки в хода на ревизията не е установено доставчиците да разполагат с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, не е установено същите да разполагат със съответната складова база, където да съхраняват въпросните местни продукти, не е установен произхода на стоката, не са представени доказателства за нейното счетоводно отразяване, липсват доказателства по какъв начин стоката е била натоварена и транспортирана, кога и от/на кого е била предадена, приета, липсват надлежни документи и сертификати за упражнен ветеринарно-медицински и санитарен контрол, изискване за съставяне на които въвеждат нормите на Закон за ветиринарно-медицинската дейност, Закон за храните и подзаконовите нормативни актове по тяхното приложение. Установено е било още, че преобладаващата част от доставчиците нямат регистрирани касови апарати, че същите са с особено големи публични задължения и са с прекратена регистрация по ДДС. За опровергаване на констатациите на ревизионни акт и за установяване на твърденията си за наличие на реални доставки задълженото дружество е ангажирало писмени и гласни доказателства, както и изслушването на съдебно-счетоводна експертиза. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че ангажираните от страната доказателства опровергават констатациите за липса на реални доставки за двама от доставчиците – „Еси трейдинг“ ЕООД и „Вангера мийт“ ЕООД, в която част ревизионният акт е отменен. За останалите петима доставчици решаващият съд е приел, че ангажираните доказателства не опровергават констатациите на акта и в тази част същият е бил потвърден, а жалбата на „Гивис“ ООД отхвърлена като неоснователна. Несъгласие с тези изводи на първоинстанционния съд излагат и двамата касатори, като излагат съответните доводи и аргументи. За да отговори на същите, настоящата инстанция намира за необходимо да посочи следното:

Между страните няма спор относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит, съобразно установената съдебна практика както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". В конкретния случай намира отражение е и тълкуването, обективирано в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. СЕС сочи, че тази преценка е правна, поради което изводът на съда за наличие на измама или злоупотреба може да се основава и на данни, предоставени за пръв път в съдебното производство, без с това да се нарушава забраната за reformation in pejos.

В конкретния случай констатациите на ревизиращите органи за непризнаване на право на данъчен кредит се свеждат до това, че в хода на ревизията не е установено процесните доставчици да разполагат с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, не е извършена проверка на счетоводната им отчетност, не е установен произход на стоката, липсват съответни документи за упражнен ветиринарно-медицински и санитарен контрол, задължителни съгласно нормативните актове, регламентиращи търговската и производствената дейност с подобен вид хранителни стоки, липсват доказателства за натоварване и предаване на стоката, за нейното транспортиране и т. н. Поради това основният спор между страните се свежда до това, налице ли са реални доставки на птичи продукти по процесните фактури, законосъобразни ли са така направените констатации за липса на реални доставки и опровергават ли се от събраните по делото доказателства.

За да отговори на така поставените въпроси, настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

В практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена – чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Касае за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и правилно съдът е приел, че е негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки. Наистина обезпечеността на доставчиците – материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС – решение по дело С-324/11 (G. Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и P. David) и решение С-18/13 ("М. П"), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и: или със знанието на получателя по доставките. Констатации, че задълженото лице е участвало в данъчна измама или е имало знанието за такава, не се съдържат в ревизионния акт.

Неспазването от прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони, при установено предаване на стоката и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. В решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11г., се дава тълкуване на закона в смисъл, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.

В този смисъл, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен факта на предаването на стоката от доставчика на получателя. Без значение за реалността на доставките е разполагали ли са доставчиците с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите, какъв е произхода на стоката, къде е била съхранявана същата, налице ли са ветиринарно-медицински сертификати за стоката и прочие.

С оглед на събраните по делото писмени доказателства, заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, показанията на разпитаните трима свидетели, които установяват принципно механизма на извършване на доставки на птиче месо в предприятието, настоящата съдебна инстанция намира, че е доказана реалност на доставките по следните доставчици и фактури: I. „Еси трейдинг“ ЕООД:

1. фактура № 0…047/18.04.2011г. /л. 374 от адм. преписка/ с предмет на доставка 1 547, 96кг. цяло пиле, с начислен ДДС 851, 38лв., придружена от приемо-предавателен протокол, касов бон, пътен лист за транспорт;

2. фактура № 0..063/12.05.2011г. /л. 376 от адм. преписка/ с предмет 955, 454кг. цяло пиле, начислен ДДС 525, 50лв., придружена от касов бон, приемо-предавателен протокол, търговски документ и пътен лист;

3. фактура № 0..010/24.02.2011г.,/л. 379 от адм. преписка/ с предмет 297, 970кг. замразено пилешко филе, с начислен ДДС 322, 76лв., придружена от търговски документ, касов бон и пътен лист;

4. фактура № 0..039/15.04.2011г. /л. 383 от адв. п./, с предмет 392, 00кг. пилешко бутче замразено, 100кг. пилешко филе замразено и 724, 00кг. цяло пиле, с начислен ДДС 624, 75лв., придружена от търговски документ, касов бон и пътен лист;

5. фактура № 0 ..079/19.05.2011г. / л. 384 от адм. преписка/, с предмет 973, 00кг. цяло пиле, с начислен ДДС 535, 15лв., придружена от приемо-предавателен протокол, касов бон, търговски документ и пътен лист;

6. фактура № 0 ..091/26.05.2011г. /л. 389 от адм. преписка/, с предмет 1 033, 390кг. цяло пиле, с начислен ДДС 568, 34лв., придружена от приемо-предавателен протокол, касов бон, търговски документ и пътен лист;

7. фактура № 0 ..054 27.04.2011г. /л. 392 от адм. преписка/, с предмет 968, 270кг. цяло пиле, с начислен ДДС 532, 55лв., придружена от търговски документ, касов бон и пътен лист;

8. фактура № 0 ..095 /28.05.2011г. /л. 396 от адм. преписка/, с предмет 975, 510кг. цяло пиле, с начислен ДДС 536, 53лв., придружена от търговски документ, касов бон и пътен лист;

9. фактура № 0..0123/09.06.2011г. /л. 399 от адм. преписка/, с предмет 1 003, 110кг. цяло пиле, с начислен ДДС 551, 71лв., придружена от приемо-предавателен протокол, касов бон, търговски документ и пътен лист;

10. фактура № 0.0121/08.06.2011г. /л. 403 от адм. преписка/, с предмет 1 935кг. цяло пиле, с начислен ДДС 935, 25лв., придружена от приемо-предавателен протокол, касов бон, търговски документ и пътен лист;

11. фактура № 0..0120/07.06.2011г. /л. 406 от адм. преписка/, с предмет 1 023, 120кг. цяло пиле, с начислен ДДС 562, 72лв., придружена от приемо-предавателен протокол, касов бон и пътен лист;

12. фактура № 0 .092/27.05.2011г. /л. 408 от адм. преписка/, с предмет 970, 310кг. цяло пиле, с начислен ДДС 533, 67лв., придружена от приемо-предавателен протокол, касов бон, търговски документ и пътен лист;

II. „МП Мийт“ ЕООД

1. фактура № 0..083/05.04.2011г. /л. 412 от адм. преписка/, с предмет 1 517кг. охладено цяло пиле, с начислен ДДС 849, 52лв., придружена от търговски документ, касов бон и пътен лист;

2. фактура № 0..042/22.02.2011г. /л. 414 от адм. преписка/, с предмет 2 568кг. охладено цяло пиле, с начислен ДДС 1 369, 77лв., придружена от търговски документ.

III. „Ели експо“ ЕООД

1.фактура № 0..071/23.03.2011г., /л. 437 от адм. преписка/, с предмет 897, 85кг. цяло пиле, с начислен ДДС 508, 78лв., придружена от търговски документ;

2. фактура № 0 ..075/30.03.2011г. /л. 439 от адм. преписка/, с предмет 1 600кг. цяло пиле замразено, с начислен ДДС 906, 67лв., придружена от търговски документ;

IV. „В. М“ ЕООД

1. фактура № 0..0514/01.12.2010г. /л. 446 от адм. преписка/, с предмет 150кг. пил. бут, с начислен ДДС 57, 51лв., придружена от стокова разписка, търговски документ и касов бон

2. фактура № 0 ..0521/06.12.2010г. /л. 448 от адм. преписка/, с предмет 500кг. пил. бут, с начислен ДДС 191, 70лв., придружена от търговски документ.

V. „Милвла груп“ ЕООД

1. фактура № 0..039/26.09.2911г., /л416 от адм. преписка/, с предмет 628кг - охладено цяло пиле, с начислен ДДС 324, 47лв., придружена от приемо-предавателен протокол;

2. фактура № 0..011/28.06.2011г. /л. 417 от адм. преписка/, с предмет 3 000кг. охл. цяло пиле, с начислен ДДС 1650лв., придружена от приемо-предавателен протокол;

3. фактура № 0..015/28.06.2011г. /л. 419 от адм. преписка/, с предмет 1 600кг. охл. цяло пиле, с начислен ДДС 880лв., придружена от приемо-предавателен протокол.

И трите фактури по този доставчик са разплатени по банков път, за което има представени надлежни доказателства.

В допълнение на изложеното към въпросните петима доставчици следва да бъде посочено, че при аналогични доказателства ревизиращите органи са признали право на данъчен кредит на дружеството за други негови доставчици. За доставки от „МП Мийт“ ЕООД и „В. М“ ЕООД за сходни данъчни периоди и сходни доказателства е признато право на данъчен кредит по следните дела на Върховния административен съд – адм. д. № 11896/2014г.; адм. д. № 13934/2013г.; адм. д. № 7149/2013г. и адм. д. № 7442/2014г. на различни състави на първо и осмо отделение.

С оглед на доказателствата по делото, не може да бъде прието, че по доказана реалност на доставките по фактурите на „Лео комерс 2004“ ЕООД, „В. Е 2008“ ЕООД и по следните фактури на „Е. Т“ ЕООД: № 0...062/09.05.2011г., л. 373 от адм. преписка, с предмет 1 454, 09кг цяло пиле, начислен ДДС 799, 75лв.; № 0..049/26.04.2011г.,, л. 387 от адм. преписка, с предмет 592кг. цяло пиле, с начислен ДДС 325, 60лв.; № 0.053/27.04.2011г., л. 394 от адм. преписка, с предмет 1 391, 820кг. цяло пиле, с начислен ДДС 765, 50лв. Към въпросните фактури на тримата доставчици няма ангажирани доказателства за факта на предаване на стоката, а представените пътни листове към някои от фактурите не могат да служат като годно доказателства да установят този факт.

На основание гореизложеното решението на Административен съд - СОФИЯ ГРАД следва да бъде определено като правилно и потвърдено, съответно като неправилно и отменено, както следва:

1. При условията на чл. 221, ал. 1 АПК решението следва да бъде оставено в сила в следните части:

А. Отхвърлителната част по отношение на непризнато право на данъчен кредит по доставките на „Лео комерс 2004“ ЕООД в размер на 434, 70лв. и на „В. Е 2008“ ЕООД в размер на 1 572, 88лв., и определените в резултат на това задължения за ДДС и лихви за забава;

Б. Отменителната част за непризнато право на данъчен кредит по отношение на посочените по-горе 12бр. фактури на „Еси трейдинг“ ЕООД и „В. М“ ЕООД.

2. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК решението следва да бъде отменено и вместо него постановено друго ТАКОВА както следва:

А. В отхвърлителната му част по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставките на „МП Мийт“ ЕООД, „Е. Е“ ЕООД и „“М. Г“ ЕООД, като вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което оспореният ревизионен акт № Р – 22002215005123 – 091 – 001/26.01.2016г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 581/08.04.2016г. на директора на Дирекция „ОДОП“-гр. С., бъде отменен в частта, с която е отказано право на данъчен кредит за тримата доставчици и са начислени лихви за забава.

Б. В отменителната му част по отношение на непризнато право на данъчен кредит по посочените фактури на „Е. Т“ ЕООД: № 0...062/09.05.2011г., л. 373 от адм. преписка, с предмет 1 454, 09кг цяло пиле, начислен ДДС 799, 75лв.; № 0..049/26.04.2011г.,, л. 387 от адм. преписка, с предмет 592кг. цяло пиле, с начислен ДДС 325, 60лв.; № 0.053/27.04.2011г., л. 394 от адм. преписка, с предмет 1 391, 820кг. цяло пиле, с начислен ДДС 765, 50лв., като вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на „Гивис“ ООД против процесния ревизионен акт бъде отхвърлена в тази й част.

Решението на административния съд следва да бъде отменено и в осъдителната му част за разноските, като съобразно уважена и отхвърлената част от жалбата страните следва да бъдат осъдени да заплатят разноски както следва:

1. Национална агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати на „Гивис“ ООД разноски по делото за двете инстанции в размер на 2 359, 68лв. Същата сума съответства на уважената част от жалбата при общо претендирани разноски както следва: списък с разноски на л. 305 от първоинстанционното дело – 50лв. държавна такса, 500лв. депозит вещо лице и 1 100лв. адвокатско възнаграждение и списък с разноски на л. 60 в настоящето дело 115, 37лв. държавна такса и 1 260 адвокатско възнаграждение.

2. „Гивис“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на Националната агенция по приходите разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на 1 276, 54лв., от които 627, 02лв. юрисконсулско възнаграждение за всяка една съдебна инстанция върху отхвърлената част от жалбата и 22, 50лв. държавна такса от уважената част от касационната жалба.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 4031 от 13.06.2019г. на Административен съд – София град, първо отделение, шести състав, постановено по адм. д. № 4798/16г., в следните части:

1. Е отменен ревизионен акт № Р – 22002215005123 – 091 – 001/26.01.2016г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 581/08.04.2016г. на директора на Дирекция „ОДОП“-гр. С., в частта, с която са определени данъчни задължения по ЗДДС и съответни лихви за забава вследствие на отказано право на данъчен кредит по доставки на „Е. Т“ ЕООД по фактури : в размер на 799, 75лв. по фактура № 0...062/09.05.2011г.; в размер на 325, 60лв. по фактура № 0..049/26.04.2011г., и в размер на 765, 50лв. по фактура № 0.053/27.04.2011г.,

2. Е отхвърлена жалбата на „Гивис“ ООД, ЕИК 131081859,, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „В. Х“ № 11, представлявано от управителя М.В, против ревизионен акт № Р – 22002215005123 – 091 – 001/26.01.2016г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 581/08.04.2016г. на директора на Дирекция „ОДОП“-гр. С., в частта, с която са определени данъчни задължения по ЗДДС и съответни лихви за забава вследствие на отказано право на данъчен кредит в размер на 2 219, 29лв. по доставки на „МП Мийт“ ЕООД, в размер на 2 588, 93лв. по доставки на „Е. Е“ ЕООД и в размер на 2 854, 47лв. по доставки на „М. Г“ ЕООД;

3. Осъдителната му част за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

1. ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „Гивис“ ООД, ЕИК 131081859,, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „В. Х“ № 11, представлявано от управителя М.В, против ревизионен акт № Р – 22002215005123 – 091 – 001/26.01.2016г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 581/08.04.2016г. на директора на Дирекция „ОДОП“-гр. С., в частта, с която са определени данъчни задължения по ЗДДС и съответни лихви за забава вследствие на отказано право на данъчен кредит в размер на 799, 75лв. по фактура № 0...062/09.05.2011г.; в размер на 325, 60лв. по фактура № 0..049/26.04.2011г., и в размер на 765, 50лв. по фактура № 0.053/27.04.2011г., издадени от „Е. Т“ ЕООД.

2.ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р – 22002215005123 – 091 – 001/26.01.2016г. на органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 581/08.04.2016г. на директора на Дирекция „ОДОП“-гр. С., в частта, с която са определени данъчни задължения по ЗДДС и съответни лихви за забава вследствие на отказано право на данъчен кредит в размер на 2 219, 29лв. по доставки на „МП Мийт“ ЕООД, в размер на 2 588, 93лв. по доставки на „Е. Е“ ЕООД и в размер на 2 854, 47лв. по доставки на „М. Г“ ЕООД;

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 4031 от 13.06.2019г. на Административен съд – София град, първо отделение, шести състав, постановено по адм. д. № 4798/16г. в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА „Гивис“ ООД, ЕИК 131081859,, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „В. Х“ № 11, представлявано от управителя М.В, да заплати на Национална агенция по приходите - град София разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на 1 276, 54 / хиляда двеста седемдесет и шест лева и петдесет и четири стотинки/лева.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите - град София да заплати на „Гивис“ ООД, ЕИК 131081859,, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „В. Х“ № 11, представлявано от управителя М.В, разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на 2 359, 68 /две хиляди триста петдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.