Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДДОДОП) [населено място] срещу решение № 1777 от 06.08.2015 г. на Административен съд (АС) [населено място], постановено по адм. д. № 1134/2015 г., с което частично е отменен ревизионен акт (РА) № 191302058 от 20.08.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място], изменен с решение № 654 от 27.03.2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) [населено място], относно определен допълнителен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 6654.11 лв. и лихви за забава от 643.34 лв.

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага подробни съображения относно неприложимостта на разпоредбата на чл. 29а ЗДДФЛ и чл. 189б ЗКПО към облагането на физическите лица, както и относно невъзможността по отношение на тях да се провери изпълнението на кумулативните изисквания на чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1857/2006. Поддържа, че съвместното тълкуване на разпоредбите на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ и чл. 189б ЗКПО води до извод, че по този ред се облагат единствено доходи, получени като едноличен търговец, докато доходите от друга стопанска дейност били изключени от приложното поле на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Счита, че преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ е допустимо единствено по отношение на юридически лица и еднолични търговци (ЕТ), регистрирани като земеделски производители. Касаторът претендира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да потвърди РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответникът А. С. И. от...