Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по касационна жалба на И. С. Х., действаща като едноличен търговец (ЕТ) [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], срещу решение № 1552/08.07.2015 г. на Административен съд (АС) [населено място], постановено по адм. д. № 1577/2015 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт (РА) № 181301980 от 31.07.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 599 от 18.10.2013 г. на ДДОДОП [населено място].

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторката поддържа, че съдът неправилно не е съобразил получени финансови средства в периода 2003 г. – 2006 г. в началното салдо към 01.01.2007 г., потвърдени с влязъл в сила РА № 1800496 от 10.10.2007 г. и със съответни писмени доказателства. Оспорва изводите на ревизиращите органи, възприети от съда, за включване на заемните суми само в разходната част на паричния поток, както и за целите на дейността й като ЕТ. Поддържа липса на недостиг на паричните средства, установена посредством съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Оспорва доказаността на предпоставките по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Претендира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС [населено място] и по същество на спора да отмени РА, като й присъди разноски за четири съдебни инстанции.

Ответникът директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДДОДОП) [населено място] оспорва жалбата в писмено становище от 03.10.2016 г. Претендира за оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба....