Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по касационната жалба на С. Х. П., в качеството му на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – В. при ЦУ на НАП против решение № 2903/17.12.2014 г. постановено по адм. д. № 3298 по описа за 2014 г. на административен съд – В.. С него по жалба на А. П. П., е отменен ревизионен акт (РА) № 191305071/10.07.2014г., поправен с РА за поправка № 1433835/17.09.2014 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - [населено място], изменен с решение № 568/26.09.2014 г. на и. д. директор на дирекция „ОДОП" - [населено място].
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски.
Ответникът по касация - А. П. П., чрез процесуалния си представител адв. И. А, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила първоинстанционното решение.
Участващият в производството прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Административният съд - В. е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 191305071/10.07.2014 г., поправен с РА за поправка № 1433835/17.09.2014 г., издадени...