Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДДОДОП) [населено място] срещу решение № 1744 от 29.07.2015 г. на Административен съд (АС) [населено място], постановено по адм. д. № 1505/2015 г., с което е отменен ревизионен акт (РА) № 191400430 от 13.05.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 361 от 07.05.2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) [населено място].

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага подробни съображения по приложението на ЗДДФЛ и конкретно на разпоредбите относно облагане доходите на едноличните търговци с акцент, че отделянето им в самостоятелен раздел ІІ на Г. П на закона е именно с оглед качеството им на „еднолични търговци“, а не с оглед на извършваната дейност. Поддържа, че съвместното тълкуване на разпоредбите на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ и чл. 189б ЗКПО води до извод, че по този ред се облагат единствено доходи, получени като едноличен търговец, докато доходите от друга стопанска дейност били изключени от приложното поле на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Счита, че преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ е допустимо единствено по отношение на еднолични търговци (ЕТ), регистрирани като земеделски производители. Касаторът претендира съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и по същество на спора да потвърди РА. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответникът Б. Ю. С. от [населено място], [улица], обл. С., [община] оспорва жалбата в писмено становище от 17.09.2015 г. и в съдебно заседание чрез адв.Т.Г.П за оставяне в сила на решението.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорения РА на Б. Ю. С. са установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 8973.00 лв. и лихва за забава от 1303.22 лв. в резултат на отказано право на преотстъпване на данък по реда на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Въпреки констатацията на ревизиращите органи за изпълнение на изискванията на чл. 189б, вр. чл. 167, ал. 1 ЗКПО е прието, че нормата е неприложима поради липсата на регистрация на земеделския производител като едноличен търговец. В потвърждаващото решение на ДДОДОП [населено място] са изложени подробни съображения за неприложимост на нормата по аргумент от чл. 2 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) (ТЗ). Посочено е, че съгласно нотификацията на схемата за държавни помощи, направена от Министерство на земеделието и храните, помощта се предоставя на данъчно задължени лица (ДЗЛ) – юридически лица и ЕТ, тъй като единствено търговците имат предприятие, по отношение на което може да се провери спазването на изискването да не са предприятие в затруднение по смисъла на Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (2004/С - 244/02) и пар. 6 от Решение на Европейската комисия за съвместимост на държавната помощ № 546/2010 г.

За да отмени изцяло РА административният съд е приел, че актът е издаден при неправилно приложение на закона, тъй като уточнението „като едноличен търговец“ в разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ било относимо към начина на формиране на годишната данъчна основа, а не към дейността на лицето в рамките на правноорганизационната форма на ЕТ. Аргумент в подкрепа на този довод съдът е намерил в Решението на ЕК, според което бенефициери на мярката са земеделски стопанства, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти. Съдът е изследвал и намерил за изпълнени кумулативните изисквания на чл. 189б ЗКПО.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, съобразено с константната практика на Върховния административен съд по приложението на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ за спорната 2011 г., която приема, че правнорелевантният факт за ползване на преотстъпването е качеството на лицето - земеделски производител и дейността, която извършва като такъв, а не правноорганизационната форма, под която се осъществява тази дейност. В случая не е спорно изпълнението на предпоставките по чл. 189б ЗКПО, регистрацията на лицето по ЗДДС, както и, че за целите на ЗДДС и дейността си като земеделски производител Б. С. прилага двустранна форма на счетоводно записване. Неоснователно е позоваването на касатора на разпоредбата на чл. 2, т. 1 ТЗ. Ревизираният субект е предприел действия да се регистрира като земеделски производител по смисъла на ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ), както и по ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д. СТОЙНОСТ), за целите на което и съобразно чл. 123 ЗДДС прилага ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО). Така организирана дейността му не само не изключва търговското му качество по смисъла на чл. 2, т. 1 ТЗ, а напротив – определя го като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 3 ТЗ и предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО) отм. , Неоснователно касаторът обвързва своенето на предприятие с формалния акт на регистрацията на търговеца (в този смисъл е решение № 4410 от 13.04.2016 г. по адм. д. № 6846/2015 г., І отд. на ВАС). Съдържанието на презумпцията по чл. 1, ал. 3 ТЗ е за придобиване на търговско качество и от лице, чиято дейност не е измежду изброените в чл. 1, ал. 1 ТЗ, но образува предприятие, което по предмет и обем изисква делата му да се водят по търговски начин, какъвто е процесният случай.

Неоснователна е тезата на касатора, че по отношение на ревизирания субект не може да се изследва отрицателната предпоставка да не е предприятие в затруднение съгласно изискването на съображение 6 от Решение на ЕК № 863/11.02.2011 г. Съгласно т. 2.1.9 от Насоки на Общността за държавните помощи за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднение (2004/С 244/02) дадено предприятие е в затруднено положение когато то е неспособно, било чрез свои собствени ресурси или чрез средства, които може да получи от своите собственици/акционери или кредитори да се справи със загуби, които без външна намеса от страна на публичните власти почти сигурно го обричат да се оттегли от бизнеса в кратък или средносрочен период от време. Систематичното място на разпоредбата на т. 2.10 от Насоките е указание, че изискването „предприятието да отговаря на критериите на вътрешното право за прилагане на процедура по обявяване в несъстоятелност“ е само примерно и за целите на по-лесната квалификация на конкретния случай при липса на легална дефиниция за понятието в Насоките на Общността. В подкрепа на този извод е следващото съображение 11, което регламентира случаи, при които едно предприятие може да се приеме за намиращо се в затруднение, дори да липсват обстоятелствата, предвидени в т. 10 от Насоките. Още повече, че при действието на чл. 607а, ал. 1 ТЗ откриването на производство по несъстоятелност е допустимо за лице с качеството търговец, а вписването в ТР не е условие за придобиване на това качество и за допустимост на производството по несъстоятелност (в този смисъл е решение № 653/01.10.2008 г. по т. д. № 296/2008 г. на II отд. на ВКС).

Съгласно пар. 26 от ПЗР на ЗИД на ЗДДФЛ (Д.в. бр. 95/2009 г.) преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 е приложимо след постановяване на положително решение от Европейската комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. Вярно е, че разпоредбата на чл. 29а ЗДДФЛ не е посочена като правно основание на помощта в Решение на ЕК № 863/11.02.2011 г. (което е и невъзможно предвид последващото й приемане след решението на ЕК), но този довод на касатора също не е основание да се откаже преотстъпването, след като лицето отговаря на изискванията на чл. 189б ЗКПО и е декларирало това обстоятелство в Приложение № 2 към ГДД за 2011 г., с което преотстъпването настъпва автоматично. При последващия контрол за спазване на изискванията по ЗКПО правилно първостепенният съд е приел тяхното изпълнение, поради което доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон са изцяло неоснователни. На основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касация чрез адв.. Т е направил искане за присъждане на сторените пред АС [населено място] разноски, но такива вече са присъдени с обжалваното решение, поради което не следва да бъдат присъждани повторно. Не са ангажирани доказателства за сторени разноски в касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1744 от 29.07.2015 г. на Административен съд [населено място], постановено по адм. д. № 1505/2015 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.