Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Х. Х. Д., чрез пълномощник адв.Е. Е., срещу решение № 63/15.02.2016 г. по гр. д.№1096/2014 г. на Окръжен съд-В. Т.

Ответникът по касационната жалба „К. к.“-ООД не взема становище по нея.

По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г. о. констатира следното:

Касационната жалба е допустима в частта, която е насочена срещу въззивното решение относно предявения иск с правно основание чл. 128 КТ за разликата над сумата 4 167 лв. до размер на сумата 5442, 66 лв. и относно акцесорния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за разликата над сумата 807, 44 лв. до размер на сумата 1 230, 08 лв., като подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие. В частта, с която касационната жалба е насочена срещу отхвърлителната част на въззивното решение относно предявения иск с правно основание чл. 224 ал. 1 КТ, с цена 523, 08 лв. и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД, с разпореждане от 05.04.2016 г. по гр. д.№ 1096/2014 г. на въззивния съд, потвърдено с определение № 194/18.05.2016 г. по ч. гр. д.№224/2016 г. на Апелативен съд-Велико Т.,същата е върната, поради ограничителния праг за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 2 т. 1 алт. 1 ГПК.

С подлежащата на касационно обжалване част на въззивното решение е отменено решение № 827/26.09.2014 г. по гр. д.№ 842/2014 г. на Районен съд-В. Т. в частите, с които е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор в настоящото производство, иск с правно основание чл. 128 КТ за заплащане на трудово възнаграждение за периода м. юли 2010 г.- м. декември 2011 г. до размер на сумата 4 167 лв. и иск за заплащане на лихва за забава до размер на сумата 807, 44 лв. и вместо това е уважил претенциите за посочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от 24.07.2013 г. до окончателното й плащане. В останалите части, с които са отхвърлени до пълните претендирани размери от 5442, 66 лв. за иска по чл. 128 КТ и от 1230.08 лв. за иска по чл. 86 ЗЗД, първоинстанционното решение е потвърдено.В тази своя част същото е предмет на касационната жалба, а в останалите части е влязло в сила. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че между страните е възникнало трудово правоотношение; за процесния период м. юли 2010 г.- м. декември 2011 г. касаторът е изпълнявал длъжността шофьор с трудово възнаграждение от 375 лв. до 13.04.2011 г., а след тази дата - в размер на 396 лв. За този период му е начислено дължимо трудово възнаграждение в размер на сумата 5442, 66 лв.От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, назначена от първоинстанционния съд е счел за установено, че съгласно разчетно-платежните ведомости за м. април-м. август, октомври и ноември 2011 г. на касатора е изплатено трудово възнаграждение в общ размер 2 173, 08 лв. и е приспаднал тази сума от общо начисленото трудово възнаграждение. Посочил е, че според заключенията на двете назначени съдебно-графологични експертизи подписът, положен на ведомостите, е на ищеца и така е удостоверено изпълнението на задължението за плащане. Позовал се е и на решение на състав на ВКС,постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр. д.№558/2012 г., ІV г. о.Относно останалите месеци е направил извод, че липсват документи, установяващи плащане на трудовото възнаграждение. Представеният от ответника разходен касов ордер № 1/ 06.04.2012 г., за изплатена еднократно на касатора сума в размер на 8 000 лв., представляваща възнаграждение за м. април 2010 г.- м. декември 2011 г., е намерил за неистински, с оглед заключението на назначената от него тройна съдебно-графологична експертиза, според която подписът на получил сумата не е на касатора.Същото е кредитирано, тъй като вещите лица са изследвали подписа допълнително с помощта на системата „Прес“ и са направили обстоен и мотивиран анализ, включително разпределението на натиска по продължението на щрихите. Поради това този документ е изключен от доказателствата. В съответствие с размера на главницата е редуциран и размерът на акцесорния иск за лихва за забава.

В касационната жалба касаторът прави оплакване за неправилност на решението на въззивния съд в частите, с които исковете са отхвърлени, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК във връзка с иска по чл. 224 КТ, относно който въззивното решение е влязло в сила и което не следва да бъде обсъждано.

Относно частта на въззивното решение, подлежаща на касационно обжалване, поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Поставя следния въпрос:

-допустимо ли е след като има признание на ответната страна, че е изплатила полагащото се трудово възнаграждение на ищеца за периода м. април 2010 г.- м. декември 2011 г. с РКО № 1/06.04.2012 г., който е признат за неистински, да се приеме за част от дължимото, че е изплатено на друго основание.

ВКС състав на ІІІ г. о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено от въззивния съд. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2009 г. ОСГТК касаторът трябва да обоснове общо и допълнително основание за допустимост, за да бъде селектирана касационната жалба. Общо основание е извеждането на правен въпрос, обуславящ решаващите изводи на въззивния съд, включени в предмета на делото. Той не трябва да е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът, поставен от касатора, произтича от становището му за необоснованост на въззивното решение и е насочен към обсъждане на събраните по делото доказателства - признание на страна, неистински РКО. Не е налице и поддържаното допълнително основание, тъй като за обосноваването му не са изложени никакви аргументи.В тази насока касаторът не е изпълнил задълженията си по т. 4 от цитираното ТР.

Поради липса на общо и допълнително основание не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 63/15.02.2016 г. по гр. д.№1096/2014 г. на Окръжен съд-В. Т.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: