Р Е Ш Е Н И Е

№ 237

Гр.София, 23.11.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември, 2016 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ГАЛИНА ТОНЕВА

При участието на секретаря РАНГЕЛОВА

В присъствието на прокурора ЧОБАНОВА

Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 939/16 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №14/13.05.16 г., постановена от ОС-Силистра /СлОС/ по Н.Д.71/ 16 г., подсъдимият С. И. Е. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 НК и вр. чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем години, което е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Приспаднато е времето, през което деецът е бил задържан по настоящото производство, считано от 10.08.15 г.

Тази присъда е потвърдена с решение №178/01.08.16 г.,постановено от АС-Варна /ВнАС/ по В.Н.Д.251/16 г.

Срещу така постановения съдебен акт са постъпили лична жалба на подсъдимия с допълнение към нея, както и жалба на защитника на Е.. Общо казано, са посочени трите касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. Подсъдимият иска делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за установяване на обективната истина, а според защитника, се дължи отмяна и на решението на въззивната инстанция, и на присъдата на СлОС, след което делото да се върне с указания за отстраняване от страна на държавния обвинител на сериозни недостатъци по обвинителния инструмент.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият лично и неговият защитник поддържат жалбите с отразените в...