О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 770

ГР. София, 22.11.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 7.11.16 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА

АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3063/16 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивното решение на Ямболски окръжен съд по гр. д. №128/16 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен в размер на 7753, 56 лв. – обезщетение при прекратяване на тр. правоотношение след придобиване от работника на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, предявения от А. А. срещу касатора иск по чл. 222, ал. 3 КТ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Намира, че материалноправният въпрос от значение за спора: Направеното изявление от работодателя пред трети лица, че обезщетение се дължи на работника, но при определени условия /прекратяване на тр. правоотношение с работодателя след придобиване от работника на пенсия за осигурителен стаж и възраст/, без изявлението да съдържа конкретизация на размер на обезщетението и период, за който се дължи, представлява ли заявена воля за признаване на вземането от кредитора по см. на чл. 116, ал. 1, б.”а” ЗЗД? – е решен в противоречие с р. по т. д. №194/10 г. на второ т. о. и р. по гр. д. №18874/02 г. на пето гр. отд. на ВКС.

Процесуалните въпроси от значение за спора:...