Р Е Ш Е Н И Е

№ 209

гр. София, 18 ноември 2016 г.В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА

СПАС ИВАНЧЕВ

при секретаря…….....Марияна Петрова….........……и в присъствието на прокурора…................Тома КОМОВ…......….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 864 по описа за 2016 г.

Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия Н. Д. Б. срещу решение № 163 от 24.06.2016г., постановено по внохд № 104/16г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 50 от 07.12.2015г. на окръжен съд гр. Стара Загора.

В жалбата се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се, че в нарушение на закона подсъдимият е признат за виновен, като съдебните инстанции не взели под внимание оневиняващите го обстоятелства, свързани с липсата на видимост към пешеходеца и съпричиняването на резултата от страна на последния. Като съществени нарушения на процесуалните правила се сочат неправилно формираното убеждение на решаващите съдилища относно употребата на упойващо вещество от подсъдимия и оформянето на протоколите от съдебно заседание на първоинстанционния съд в разрез с изискванията на чл. 311 от НПК. Наложеното на подсъдимия наказание се твърди, че е явно несправедливо, тъй като не е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК въпреки наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства. При условията на алтернативност се предлага Б. да бъде оправдан; делото да се върне за ново разглеждане в окръжния съд или наложеното на подсъдимия наказание да се намали.

В допълнение към касационната жалба, изготвено в срока по чл. 351, ал. 3 от НПК от защитника на...