№ 257

[населено място], 16, 11, 2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д.№ 850 по описа за две хиляди и шестнадесета година, съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 299/ 24.11.2015 год. по т. д.№ 236 / 2015 год. на Великотърновски Апелативен съд, с което е отменено решение № 70/26.05.2015 год. по т. д.№ 176/2014 год. на Плевенски окръжен съд и е отхвърлен предявения по реда на чл. 422 ГПК иск на касатора против [фирма], за установяване вземане на касатора към дружеството в размер от 25 125, 62 лв. – наемна цена за ползване на елементи от стълбова разпределителна електрическа мрежа, за периода 01.01.2012 г. – 06.02.2013 год., както и на вземане в размер на 2 516, 41 лв. – лихва за забава върху главницата, до 01.08.2013 година.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 295 ал. 1 и ал. 6 от ЗЕС, при превратно тълкуване на нормата и прилагането й в различен от вложения от законодателя смисъл – относима единствено за обекти от вида на изчерпателно изброените, но съставляващи публична, а не частна собственост. Оспорва и правилността на извода на съда, че дори да би било споделено даденото от въззивния съд тълкуване на чл. 295 ал. 1 ЗЕС,единствено възможността за ищеца / без да е възникнало в правния мир, по съответния за това ред / да придобие право на ползване върху линейни инженерни мрежи, вкл. на електроснабдяването и разпределението, не...