Делото е във фаза на втора касация.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и сл. от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против Решение № 736 от 05.04.2016 г. на Административен съд – Варна по адм. д. № 1924 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 031302966/06.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-[населено място], потвърден с Решение № 930/21.03.2014 г. на Директора на Дирекция „ОДОП" [населено място].

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, защото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че незаконосъобразно съдът е отказал да признае право на данъчен кредит на дружеството по фактурите, издадени от от [фирма], /с нова наименование [фирма]/, [фирма], [фирма] и [фирма], игнорирайки приложените по делото доказателства – фактури, аналитични записвания премо-предвателни протоколи, договори за услуги, разходи за горива, пътни листи, граждански договори и сметки за изплатени суми, плащания по банков път. В подкрепа на тезата си за реално осъществени доставки, а не за „фиктивни сделки”, касторът се позовава на заключението по ССЕ, в което са изследвани и предходните доставчици и е констатирано, че [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] са разполагали с процесните стоки, продадени на [фирма]. Счита, че за да се постанови отказ на право на приспадане на данъчен кредит, трябва да е да е доказана от приходните органи по безспорен начин данъчна измама. Позовава се на практика на СЕС по дело С-18/13 и дело С-285/11. Моли за отмяна на решението с присъждане на разноски по делото.

Ответникът - Дирекция "ОДОП" [населено място] при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява...