Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" (ОДОП) - [населено място] при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу Решение № 705 от 06.04.2015г. по адм. дело № 2325/2014г. на Административен съд – Пловдив /АСП/, с което е отменен Ревизионен акт № 161304427/14.02.2014г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП П., потвърден с Решение № 457 от 10.05.2014г. на и. д. Директор на Дирекция “ОДОП” – [населено място] при ЦУ на НАП /ОДОП/, с който е ангажирана отговорност на К. Р. Р. по чл. 21 от ДПК отм. и чл. 19 от ДОПК за установени задължения по ревизионен акт № 160800465/27.06.2008г.; ревизионен акт № 1600900999/18.11.2009г. и ревизионен акт № 1600901216/30.12.2009г., издадени на [фирма] и ревизионен акт №261001990/14.09.2010г., издаден на [фирма], в общ размер 108 510, 15 лв, ведно със съответните лихви, като ОДОП е осъдена да заплати на К. Р. Р. съдебни разноски.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения при преценка на фактите и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са изложени твърдения, че са налице всички елементи от фактическите състави на чл. 21 ДПК отм. и чл. 19, ал. 1 ДОПК. Касаторът иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът – К. Р. Р. не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за...