Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на и. д. директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – [населено място] при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 189 от 03.02.2015 г., постановено по адм. дело № 2863/2014 г. по описа на Административния съд – Варна, с което е отменен акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 1421344 от 20.05.2014 г. на орган на приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП – [населено място], потвърден с решение № 410 от 01.08.2014 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – [населено място] при ЦУ на НАП, в частта в която на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя П. Г. Т. е отказано начисляване и възстановяване на лихви за забава върху сумата на възстановения с АПВ данък върху добавената стойност (ДДС) и преписката е върната на компетентния орган по приходите при ТД на НАП – [населено място] за издаване на АПВ в отменената част при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението.

В касационната жалба са направени оплаквания за неправилност на съдебното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, достигнал е до незаконосъобразни изводи, в резултат на което е постановил неправилно решение. Твърди, че установената фактическа обстановка не попада в хипотезата на чл. 92, ал. 10 ЗДДС, тъй като разпоредбата касае невъзстановен без основание или поради отпаднало основание данък, а в случая такъв не е налице, тъй като дружеството не е посочило по съответния ред в кл. 80 от...