Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 773 от 25.01.2016 г. по адм. дело № 5675/2015 г., на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, тричленен състав на Върховния административен съд на Р. Б - Трето отделение:

ОТМЕНЯ заповед № СД-05-50/15.04.2015 г. на министъра на правосъдието за одобряване на списък на кандидатите с нередовни документи, които не са отстранили нередовностите в указания срок, в частта, в която А. В. Б. е включен в списъка поради това, че не е удостоверил минимално изискуемия юридически стаж по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗННД (ЗАКОН ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ);

ИЗПРАЩА преписката на министъра на правосъдието за произнасяне по подадената от А. В. Б. молба № 94-А-97/19.03.2015 г. да бъде допуснат до участие в обявения със заповед № ЛС-И-1196/10.11.2014 г. на министъра на правосъдието конкурс за нотариуси относно районите на Районен съд - Дулово, Районен съд - Тутракан и Районен съд - Силистра и

ОСЪЖДА Министерството на правосъдието да заплати на А. В. Б. от [населено място], [улица], ет. 7, ап. 19, ЕГН ..., разноски в размер на 10 лева.

Срещу така постановеното съдебно решение във Върховния административен съд са постъпили четири касационни жалби, както следва по реда на подреждането им по административно дело № 6472/2016 година:

Първата касационна жалба (наименована само "жалба") е от К. К. Г. с постоянен адрес в [населено място], [улица]. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и несъобразено с материалния закон, установяващ предпоставките, които са задължителни за допускане до конкретния конкурс за нотариуси, както и е постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила, изискващи следене от съда във всеки момент за наличие на правен интерес. По подробно развити в тази връзка съображения моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на жалбоподателя като неоснователна.

Втората касационна жалба е от Министъра на правосъдието, [населено място], подадена чрез пълномощници - гл. юрисконсулти Р. К., Л. Д. и В. Д.. Жалбоподателят счита, че подадената от А. В. Б. е била недопустима поради което постановеното от първоинстанционния съд решение се явява недопустимо. Счита и че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. За така заявените пороци са изложени обстойни съображения, поради което се моли съдебното решение да бъде обезсилено, а в условията на евентуалност да бъде отменено, като се остави в сила оспорваната заповед като правилна и законосъобразна. В откритото съдебно заседание пред петчленния състав на ВАС, чрез надлежно упълномощен процесуален представител главен юрисконсулт П. Р поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена, заявява, че не оспорва другите касационни жалби. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Третата касационна жалба (наименована само "жалба") е от М. А. К. с постоянен адрес: [населено място], [улица], вх. 3, ет. 5. Жалбоподателката изразява недоволство от извода на съда направен в определение от 28.10.2015 г. за допустимост на жалбата на А. В. Б.. Позовава се на противоречие в съдебната практика кой точно акт от всички, издавани в хода на производството по провеждане на конкурс, подлежи на съдебен контрол и в тази връзка развива конкретни доводи. Алтернативно заявява, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли съдебното решение да бъде обезсилено, респективно да се отхвърли изцяло обжалваното решение.

Четвъртата касационна жалба е от Д. М. С. от [населено място], [улица]. Този касатор счита, че решението на тричленния състав е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. По подробно развити съображения моли да бъде отменено и делото решено по същество, като се отхвърли жалбата на А. В. Б., като неоснователна. Постъпил е и Писмен отговор, с който напълно се присъединява към становището на Министъра на правосъдието за недопустимост на постановеното съдебно решение, а в условията на евентуалност - за неправилност на същото.

От ответника А. В. Б., [населено място], [улица], ет. 7, ап. 19, чрез адв. М. Н. е постъпил писмен Отговор, в който се оспорват четирите касационни жалби, като се изразява становище, че са неоснователни, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно и се моли да бъде потвърдено.

От заинтересованата страна - Н. Х. Н., [населено място] е постъпила Молба, в която изразява становище, с което напълно се присъединява към така подадените жалби.

Останалите заинтересовани страни: А. С. Б., [населено място]; А. А. Б. - А., [населено място]; А. С. И., [населено място]; А. Н. М., [населено място]; А. С. Л., [населено място]; Б. Н. М., [населено място]; В. Т. В., [населено място]; В. Ж. М.-А., [населено място]; В. С. М., [населено място]; В. Ц. Т., [населено място]; В. Д. Д., [населено място]; Г. М. Г., [населено място]; Г. Й. С., [населено място]; Г. И. А., [населено място]; Г. Н. А., [населено място], обл. С.; Д. Д. М., [населено място]; Д. С. И., [населено място]; Д. Ф. К., [населено място]; Е. Н. Г., [населено място]; Е. Р. Ч. - Д., [населено място]; Е. Й. С., [населено място]; Е. Н. Д., [населено място]; И. В. И., [населено място]; И. А. М., [населено място]; Л. А. М., [населено място]; М. Т. Д., [населено място]; М. И. П., [населено място], обл. Р.; М. Г. Д., [населено място]; М. Б. Ч., [населено място]; М. А. Й., [населено място]; М. Р. М., [населено място], общ. Т.; М. В. А., [населено място]; О. К. М., [населено място]; П. Д. Г., [населено място]; П. Б. А., [населено място]; П. Й. И., [населено място]; Р. Г. Г., [населено място]; Р. Д. Ж., [населено място]; С. К. Г., [населено място]; С. Н. К., [населено място]; С. Г. С., [населено място], обл. Р.; С. С. Г., [населено място]; С. И. С., [населено място]; Т. М. К., [населено място]; Т. И. Ж., [населено място]; Т. И. Г., [населено място]; Ц. И. Ц., [населено място] и Я. Г. С., [населено място], не вземат отношение по касационните жалби.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че подадените касационни жалби са допустими, като по същество се явяват основателни.

Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че и четирите касационни жалби са депозирани в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението (за Д. М. С. с оглед датата на пощенското клеймо - 22.02.16.) и като подадени от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, се явяват процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни.

За да постанови описания в началото резултат, първоинстанционния тричленен състав на Върховния административен съд - Трето отделение е приел, че подадената пред него жалба от А. В. Б. е основателна, като по отношение на допустимостта е посочил, че се е произнесъл със свое определение от 28.10.2015 година.

След изключително подробно описана фактическа обстановка и позоваване на чл. 8, ал. 1, т. 1-7 и ал. 2, чл. 10, ал. 2, чл. 11, чл. 12, ал. 1 от Закон за нотариусите и нотарилната дейност (ЗННД), както и на чл. 4 от Наредба № 36 от 7 януари 1998 г. за условията и реда за провеждане на конкурсите за нотариуси, съдът е направил извод, че представените от кандидата документи удостоверяват наличието на повече от 3 години стаж от вида на предвидения в чл. 8, ал. 1, т. 3 от ЗННД. И без да се обсъжда стажа на жалбоподателя на длъжността "публичен изпълнител" в Агенцията за държавни вземания, съдът е приел, че и само този, който е придобил в Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието, отговаря на изискванията на закона. И това е така, защото жалбоподателят упражнява длъжност в държавната администрация, свързана с изпълнението на действия и издаването на актове с правно значение, съставляващи част от специално регистърно производство по ЗТР (ЗАКОН ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР) (ЗТР), с оглед на което може да се определи като експерт по правни въпроси в държавната администрация по смисъла на ЗННД. Наличието на необходимия стаж се извежда от нарочната разпоредба на чл. 20, ал. 5 от ЗТР, по силата на която разпоредба стажът на длъжността "длъжностно лице по регистрацията" се зачита за юридически стаж. Законът за търговския регистър и Законът за нотариусите и нотариалната дейност уреждат обществени отношения в различни области, така че не се намират в съотношение на общ и специален, за да се изключи прилагането на първия от тях. При наличието на законов регламент за признаването на стажа като юридически или за стаж, какъвто се формира с упражняването на която и да е професия или длъжност, изискващи юридическо образование, не е възможно той да не е такъв единствено според ЗННД (ЗАКОН ЗА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНАТА ДЕЙНОСТ). Съдът е посочил, че понятието за юридически стаж е единно и не може да му се придава различно значение в зависимост от предмета на съответния нормативен акт, в който е използвано. Ако длъжността не е сред изрично изброените в нормата на чл. 8, ал. 2 ЗННД, няма нормативна пречка да се направи преценка дали изпълнението й формира юридически стаж, като се вземат предвид изискванията за заемането й и вида на задълженията, посочени в длъжностната характеристика. При непълнота в приложимата правна норма, преценката на правоприлагащия орган е следвало да се основе на съпоставка с по-удачната обща формулировка, възприета в чл. 164, ал. 8 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ), според която за стаж, необходим за заемане на длъжност като съдия, прокурор или следовател се зачита този, който е придобит на длъжност или професия, за която се изисква висше юридическо образование. Различният подход при тълкуването на двете разпоредби води до положение, според което лице със стаж като длъжностно лице по регистрацията, може да заеме длъжността съдия, прокурор или следовател, но не може да придобие правоспособност като нотариус. С. е приел, че административният орган е тълкувал ограничително нормата на чл. 8, ал. 2 ЗННД и не е зачел последиците на императивна правна норма, с която стажът, положен от жалбоподателя, се признава за юридически, което е довело до несъответен с целта на закона правен резултат. Въпреки, че е имал изискващия се стаж, жалбоподателят незаконосъобразно не е бил допуснат до участие в конкурса за нотариуси. По тези съображения съдът е отменил заповедта в оспорената й част и е изпратил преписката на министъра на правосъдието за ново произнасяне по заявлението на А. Б. за допускането му за участие в конкурса за нотариуси, на основание чл. 173, ал. 2 АПК. В тази връзка е посочил, че фактическото приключване на конкурса за нотариуси към днешна дата не може да служи като аргумент за ограничаване на правата на жалбоподателя и възпрепятстване на правните последици от отмяната на административния акт. Констатирал е и последващо допуснато от органа нарушение, като не е спрял производството при условията на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК и е провел конкурса, въпреки, че съдебните спорове по обжалване на отказите за допускане до участие в конкурса не са приключили.

Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо. Освен това е правилно и не страда от пороците, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК в трите форми на неправилност - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Основните възражения на касационните жалбоподатели са за недопустимост на съдебното решение поради недопустимост на жалбата на А. В. Б. срещу заповед № СД-05-50/15.04.2015 г. на Министъра на правосъдието.

С тази заповед е одобрен Списък на кандидатите с нередовни документи, които не са отстранили нередовностите в указания срок. Към заповедта има Приложение, в което под № 5 фигурира и жалбоподателя А. В. Б., с вх. № на заявлението в МП 94-А-97/19.03.2015 г. и следната забележка: "не е удостоверен минимално изискуемият юридически стаж по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 3 от ЗННД". Това всъщност са фактическите основания на административния орган, за да постанови горецитираната заповед.

Следва да се констатира за пълнота, че срещу същата тази заповед в различни части от Списъка - приложение, пред Върховния административен съд са подадени няколко жалби, както следва:

По жалба на М. К. Д. от [населено място] е образувано адм. дело № 6915/2015 година.

По жалба на З. П. З. от [населено място] е образувано адм. дело № 6445/2015 година.

По жалба на Р. В. М. - Й. от [населено място] е образувано адм. дело № 5861/2015 година.

По жалба на П. Б. Х. от [населено място] е образувано одм. дело № 5676/15 година.

По жалба на Г. С. Х. от [населено място] е било образувано адм. дело № 6098/2015 година.

По жалба на М. Д. М. от [населено място] е било образувано адм. дело № 6721/2015 година.

По жалба на А. С. А. от [населено място] е било образувано адм. дело № 5489/2015 година.

По всичките цитирани дела без последното (в което жалбата е била оттеглена от жалбоподателя), различни състави на Върховния административен съд - тричленни и петчленни са приели без противоречие, че жалбите срещу заповед с такова съдържание са процесуално допустими.

Такъв извод е направен и по адм. дело № 5675/2015 г., решението по което е предмет на настоящото касационно производство. Изрично в определение от 28.10.2015 г. е отразено, че по отношение на конкурсните административни производства, които по съществото си са състезателни, е застъпена трайна съдебна практика, че, ако друго не е указано в закон или естеството на производството предполага друго, подлежат на съдебен контрол трите етапи акт – актът, с който се открива производството и се определят условията за участие; актът, с който се допускат да участие кандидатите, респ. не се допускат и актът, с който се определя спечелилия конкурса. В конкретния случай предмет на оспорване е акт, с който се отказва участието на кандидат в провеждано конкурсно производство. Правният интерес от оспорване на един административен акт е призната от закона възможност за защита по съдебен ред на права и законни интереси. Юридическият факт, който поражда правото на оспорване, е посочен в конституционна норма – чл. 120, ал. 2, и доуточнен в чл. 147, ал. 1 АПК. Според конституционната норма, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Конституционният съд е дал тълкуване на понятието "засягат" - в решение №21 от 26.10.1995 г. по конституционно дело № 18/1995 г. Конституционният съд посочва, че съдържанието на понятието "засягане" се изяснява в контекста на чл. 56 от Конституцията, като с оглед на това "Административният акт "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси". В съответствие с конституционната норма и задължителното й тълкуване, член 147, ал. 1 АПК определя съдържанието на конституционното понятие "засягане" като нарушени или застрашени права, свободи или законни интереси и пораждане на задължения. След тези общи принципни положения, тричленният състав на ВАС е констатирал, че в случая прякото и непосредствено засягането на правата на жалбоподателя се изразява в непризнаване на правото му на участие в конкурса, тоест в прекратяването на производството по отношение на него. На това място съдът е направил разграничение на правните последици между правото на кандидата да участва в конкурсното (състезателно) производство и правото да бъде определен за спечелил това производство, като практическият израз на тази разлика от гледна точка на предпоставките за съдебен контрол върху протеклото производство се изразява в липсата на пряк и непосредствен правен интерес да се оспорва законосъобразността на акта, определящ спечелилия кандидат от лице, което не е участвало въобще в производството.