Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцусуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на [община], чрез юрк.. Р като процесуален представител, срещу решение № 238 от 18.01.2016 г., постановено по адм. дело № 317/2015 г. по описа на Административен съд - Смолян. В жалбата се развиват доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и необоснованост. Претендира се неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът – Я. Д. Я., чрез адв.. К като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на направените за касационното производство разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, след като обсъди наведените доводи и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - Смолян е отменил отказ за извършване на административна услуга - издаване на скица за поземлен имот №1, обективиран в писмо № УТ 002149 от 23.11.2015 г. на кмета на [община] и е върнал преписката на административния орган със задължение да издаде исканата скица по заявление № УТ 002149 от 12.11.2015 г. на Я. Д. Я. в 7-дневен срок от влизане на съдебния акт в сила.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган съгласно § 4, ал. 1, т. 1 ПЗР ЗКИР, но при неправилно приложение на материалния закон. Обосновал е извод, че административният орган е длъжен да извърши претендираната административна услуга и да издаде скица на посочения от заявителя поземлен...