Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Е. В срещу решение № 2044/08.10.2015 г., постановено по адм. дело № 1047/2015 г. по описа на Варненския административен съд, с което по жалба на В. А. С. от [населено място] е отменен РА № 130030/27.12.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 67/18.03.2014 г. на същия директор за определените й за ДОО и ДЗПО – авансови вноски за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2012 г. в общ размер от 1 581, 44 лв. и лихви за забава – 716, 99 лв., както и за ЗО – авансови вноски за посочения период в размер на 770, 93 лв. и лихви за забава в размер на 235, 55 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касационния жалбоподател съдът е приел, че предвид измененията по чл. 1, ал. 2 от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), декларация за прекъсване на дейността на се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 КСО. Твърди, че въпреки че В. С. в определени дни е била в отпуск за временна нетрудоспособност поради болест, бременност и раждане при работодателите си, с които е била в трудови правоотношения, тя в същото време е осъществявала дейност като земеделските производител – производство на непреработена земеделска продукция. Направен е извод от приходните органи,...