Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Д. И. Ц., чрез пълномощниците си Х. Н. К. и А. С. Б., против решение № 7535/22.06.2016г., постановено по адм. дело № 14212 от 2014г. по описа на Върховния административен съд - трето отделение. Иска се отмяна на съдебния акт и АУПДВ, като в жалбата се излагат доводи за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – съставляващи касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба - Съветът за електронни медии (СЕМ) – [населено място] чрез пълномощника си юрк.. Г взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - петчленен състав на І колегия, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, е отхвърлил оспорването от [фирма], срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № РД-12-30 от 09.09.2014г. на Съвета за електронни медии /СЕМ/, с който на касатора е определена като дължима годишна такса по чл. 102 от ЗРТ във връзка с чл. 12, т. 2 от Тарифа за таксите за радио и телевизионна дейност /ТТРТД/ в общ размер на 5000 лв., представляващи годишна такса за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. за спазване на заявените програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема.

До този извод съдът е достигнал като е приел, че независимо от обстоятелството, че жалбоподателят не е ползвал регистрацията си...