Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. А. С. – М. и Х. М. М. против решение № 3093 от 04.05.2015 г., постановено по адм. д. № 12341/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторите не навеждат конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение.

Касационна жалба е подадена и от Комисията за защита на личните данни с твърдения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответникът – кметът на С. община, в писмено становище оспорва касационните жалби.

Ответникът – кметът на район „И.” – [община] не изразява становище по касационните жалби.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите.

Касационните жалби са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд София – град отменя т. 2 и 3 на решение № Ж-732/2014 от 20.11.2014 г. на Комисията за защита на личните данни, с които е уважена жалбата на М. А. С. – М. и Х. М. М. срещу С. община – район „И.” и на [община] е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв.

Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.

Законосъобразни са изводите на съда, че оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно правомощието на комисията по чл. 10, ал. 1, т. 7 вр. чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Законосъобразен и в съответствие със събраните по делото доказателства е изводът за противоречие на административния акт с материалния закон.

По несъмнен начин по делото е установено, че личните данни на М. А. С. – М. и Х. М. М. са предоставени на член на управителния съвет на сграда в режим на етажна собственост по повод предявен иск от Управителния съвет против касаторите в настоящото производство. Установено е, че исковата молба е оставена без движение като на ищеца – Управителния съвет на етажната собственост е даден срок за посочване на ЕГН на ответниците, като съобщението от съда е адресирано именно до Управителния съвет. В изпълнение на съдебното разпореждане касиерът, който е член на Управителния съвет е депозирал заявление да район „И.” за предоставяне ЕГН на ответниците по иска. В заявлението изрично е посочено, че данните се искат във връзка със съдебно дело, като е посочен и номерът на последното и е приложено и разпореждането на съда. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че не е налице нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД), е законосъобразен и обоснован.

Доводите в касационната жалба на Комисията за защита на личните данни, че е налице нарушение на закона, тъй като данните са предоставени на лице, което няма качество на страна в исковото производство са неоснователни. Както бе посочено, данните са предоставени на член на Управителния съвет на етажната собственост, като съдебното разпореждане е адресирано именно към Управителния съвет.

Правилно съдът се позовава на нормата на чл. 23, ал. 1, т. 5 ЗУЕС (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ) регламентираща, че Управителния съвет представлява етажната собственост в отношенията й с органите на местната власт и други правни субекти и прави законосъобразен извод за наличие на хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД, съобразно която обработването на лични данни е допустимо, когато обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните. В случая обработването на личните данни е необходимо за реализиране интересите на трето лице – етажната собственост на [жилищен адрес] вх. [номер], [жк], по повод предявена искова молба и образувано дело срещу М. А. С. – М. и Х. М. М. за незаплащане на дължими входни такси, поради което правилно е прието от съда, че не е налице преимущество на интересите на семейство М. пред тези на етажната собственост.

С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3093 от 04.05.2015 г., постановено по адм. д. № 12341/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.