Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция на "ОДОП" [населено място] против решение № 775/01.04.2015г., постановено по адм. д. № 3610/2014г. по описа на Административен съд-Варна. С решението е отменен Ревизионен акт № 171401784/04.08.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП - [населено място], потвърден с Решение № 619/27.10.2014 г. на и. д директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - [населено място], с който за данъчни периоди 2010г. и 2011г. са определени данъчни задължения за внасяне - данък по чл. 48 от ЗДДФЛ общо в размер на 21 601.97 лв. и лихви 5 533.47 лв.

Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено решението на Административен съд Варна и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – В. М. В. не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.

За да постанови атакуваното решение, съдът е приел за установено следното:

При извършената ревизия е установено, че В. М. В. е местно физическо лице, което през периода 2010г.-2011г. е регистриран като земеделски производител, по смисъла на §1, т. 1 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ...