Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 10, ал. 6 от Зокана за семейни помощи за деца /ЗСПД/.
Образувано е по касационна жалба от Х. И. А. с адрес [населено място] чрез процесуален представител адвокат против решение №319 от 12.10.2015г. на Административен съд Перник по адм. дело № 346/2015г. С него се отхвърля жалбата й в качеството на майка и законен представител на малолетното дете С. К. А. срещу заповед № ИД0720 от 16.04.2015г. на директора на дирекция Социално подпомагане [населено място] за отпускане на месечна добавка в размер на 240 лева по реда и на основание чл. 8д от ЗСПД от 01.04.2015г. до 01.03.2017г.
Поддържа доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон поради което се иска отмяната му. Спорен е останал въпросът за началната дата на отпусната месечна добавка.
Ответникът, директорът на дирекция Социално подпомагане [населено място] взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:
Производството е образувано по жалба на касатора срещу цитираната заповед в частта относно началната дата на отпускане на месечната добавка за дете. Съдът е разгледал по същество жалбата, като е установено, че на детето С. А. родено на 02.05.2004 г. с решение на ТЕЛК № 0704 от 077 от 09.05.2013г. е призната 30% степен на увреждане с дата на инвалидност 05.03.2013г. С последващо решение на ТЕЛК № 0571 от 041 от 16.03.2015г. е призната 50 % степен на увреждане със същата дата на инвалидизиране. С молба от 02.04.2015 г. е подадена молба декларация за отпускане помощта по чл. 8д от ЗСПД, която е отпусната считано от 01.04.2015 г. Спорът е за началната дата и приложението на чл. 24, ал. 6 от ППЗСПД в приложимата му редакция като жалбоподателката счита, че помощта следва да бъде отпусната от по ранна дата - датата на инвалидизиране.
Съдът при анализ на разпоредбите на чл. 8д от ЗСПД, чл. 24а, ал. 6 от ППЗСПД и §1, т. 6 от ДР на ЗСПД и § 1, т. 2 от ППЗСПД е приел, че началната дата е определан правилно от административния орган поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Съдът е приложил правилно материалния закон.
Разпоредбата на чл. 8д, ал. 1, т. 1 от ЗСПД имат родителите, които отглеждат деца до 18 г. възраст и до завършване на средното им образование, които деца са с трайни увреждания. Съгласно разпоредбата на §1, т. 2 от ДР на ППЗСПД която е била приложима към издаване на обжалваната заповед "дете с трайно увреждане" е дете на възраст до 16 години с определени 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или дете/лице на възраст от 16 до 20 години с определена 50 и над 50 на сто степен на трайно намалена работоспособност. В настоящият случай е установено и е безспорно, че детото има определена над 50% степен на увреждане с решение на ТЕЛК № 0571 от 16.03.2015г. От този момент/влизане в сила на решението/ степента на увреждане е в законовите изисквания над 50% за отпускане на месечна помощ по чл. 8д, ал. 1 ЗСПД. Разпоредбата на чл. 24а, ал. 6 от ППЗСПД в приложимата редакция към момента на издаване на заповедта разпорежда, че месечна добавка за дете с трайно увреждане се отпуска от първо число на месеца през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК, но не повече от три години назад, ако молбата декларация е подадена в 3м срок от решението. Хипотезата на цитираната норма е за първоначално определяне на степен на увреждане над 50% което увреждане е налице и към датата на инвалидността която го е причинила и тази дата на инвалидност се определя за първи път от орган на медицинска експертиза ТЕЛК/НЕЛК. Целта на закона е да се получава месечна помощ в целия период /но за не повече от три години назад/ през който детето е било с над 50% степен на увреждане.
През период в който детето е било с 30% степен на увреждане помощта по чл. 8д от ЗСПД не се дължи, но от момента на определяне на степен на увреждане над 50 % за бъдещ период, без да е посочен период преди издаване на решението на ТЕЛК в който степента на увреждане е била над 50% правото на помощта възниква от началото на месеца през който молбата декларация е подадена. В решенията на ТЕЛК се определя дата на инвалидността но в случая има и законово изискване за определена/над 50%/степен на увреждане, която степен на увреждане може да е изначална или получена след датата на инвалидизиране.
В настоящият случай се определя степен на увреждане за бъдещ период поради което началната дата с обжалваната заповед е правилно определена и решението на съда в такъв смисъл е правилно и следва да бъде оставено в сила.
В касационното производство процесуалният представител на касационния жалбоподател иска присъжадне на разноски за двете инстанции, която молба следва да бъде уважена в размер на 310 лева - сумата на разноските само пред настоящата инстанция. По отношение на искането в касационната жалба за присъждане на разноските пред административен съд Перник следва да се върне делото на същия съд за произнасяне по това искане по реда на чл. 248 ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК ВАС шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №319 от 12.10.2015г. на Административен съд Перник по адм. дело № 346/2015г.
ОСЪЖДА дирекция Социално подпомагане [населено място] да заплати в полза на Х. И. А. разноските направени пред Върховния административен съд в общ размер на 310/триста и десет/лева. След връщане на делото на Административен съд Перник същият да се произнесе по реда на чл. 248 ГПК по искането за разноски, направени пред АС Перник. РЕШЕНИЕТО е окончателно.