Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на М. Т., гражданка на Ф. Р Г., против отказа на Министъра на правосъдието рег. индекс 16-00-400/2014 от 02.03.2016 г. за даване на съгласие за пълно осиновяване на детето И. А. И., род. на 11.04.2014 г. в [населено място], с мотиви за допуснати съществени нарушения в процедурата по осиновяването от компетентните органи и организации в Г..
Поддържат се доводи за неправилно прилагане на чл. 117, ал. 2, т. 2 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС), противоречие с целта на закона, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила.
О. М на правосъдието е оспорил жалбата по съображения, изложени в молбата му за допускане на предварително изпълнение на оспорения акт.
При извършената служебна проверка се установи, че жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице с правен интерес, а при липса на данни за датата на съобщаване на акта законоустановеният 14-дневен срок се счита за спазен.
След като разгледа жалбата по същество, Върховният административен съд, шесто отделение - тричленен състав, я намери за основателна по следните съображения:
С молба рег. № 16-00-400/14 от 01.07.2014 г. М. Т., германска гражданка, е изразила желание да осинови дете от България (едно момиче, едно момче или деца с общ произход, ненавършили 5 години, вкл. със здравословни увреждания). Молбата отговаря на изискванията за съдържание и към нея са приложени документите, изисквани от чл. 6, ал. 4 от действащата Наредба № 13 от 30.09.2009 г. за определяне на условията и реда за даване на съгласие за международно осиновяване и за воденето на регистрите на международните осиновявания, в сила от 01.10.2009 г., отм., бр. 91 от 04.11.2014 г. Въз основа на молбата и приложените документи жалбоподателката е вписана като осиновяваща в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС).
В приложения социален доклад за годност при осиновяването, изготвен от германската областна служба за социални дейности Б.-Х. на 21.05.2014 г., е отразено, че осиновяващата е с френско-немска националност, има висше образование, специализирала е за детско-юношески терапевт, работи на половин ден като социален работник и има редовен месечен доход от 1600 Евро; здравословното й състояние е добро; има собствено жилище; преминала е подготвителен курс; желанието й да осинови дете е свързано с много надежди във връзка с общуването с детето и изграждането на емоционална връзка с него.
В заседанието си на 29.10.2015 г. Съветът по международно осиновяване след проведено обсъждане е решил да предложи на министъра на правосъдието жалбоподателката Т. да бъде определена като подходяща осиновяваща на детото И. А. И., род. на 11.04.2014 г., който е изоставен от майка си и е настанен в Дом за медико-социални грижи за деца – [населено място]. Министърът на правосъдието е подписал удостоверение № 16-00-400/14 от 16.11.2015 г. за даване ход на процедурата за осиновяване.
С молба от 29.12.2015 г. жалбоподателката е поискала да осъществи контакт с детето И.. В молбата е съобщено неизвестно дотогава обстоятелство – регистрирано съжителство на осиновяващата с лицето М. Т., което по препоръка на германската служба следва да я придружи по време на контакта с детето.
За изясняване на всички обстоятелства във връзка със семейното положение на осиновяващата министерството на правосъдието с писмо рег. № 16-00-400/14 от 14.01.2016 г. е изискало от германския централен орган актуален социален доклад.
Г. централен орган е представил изменен социален доклад, изготвен на 27.01.2016 г., в който се съобщава, че осиновяващата е започнала съвместния живот с партньорката си през 2007 г. и двете са регистрирали партньорството си през 2010 г. Нямат собствени деца и желанието за осиновяване на дете е общо. Описана е личността на г-жа М. Т., която работи на пълен работен ден като лечебен педагог в център за подпомагане на деца и младежи със забавяне и проблеми в развитието и получава месечен доход 1660 Евро. С оглед заболяването на предложеното за осиновяване дете И. (детска церебрална парализа) е констатирано, че обитаваната къща може да бъде оборудвана с помощни средства и да бъдат направени някои ремонти, ако е необходимо. В писмо от 01.02.2016 г. германският централен орган е изразил съжаление за получилото се недоразумение, свързано с осиновяването. Агенцията за посредничество при международни осиновявания, изготвила социалния доклад, вече е закрита и функциите й са поети от централната служба по осиновяванията на Областната служба за работа с младежта Б. – В..
В протокол № 348/2016 г. от заседанието на Съвета по международно осиновяване, проведено на 18.02.2016 г., е прието, че изготвянето и изпращането на неверен социален доклад за годност за осиновяването от страна на германския орган представлява допуснато съществено нарушение в процедурата по осиновяването, което е пречка за продължаването й. На основание чл. 2, т. 4 от ПДСМО (Правилник за дейността на Съвета по международно осиновяване, издаден от министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 91 от 04.11.2014 г., в сила от 04.11.2014 г.) е дадена препоръка на министъра на правосъдието да бъде направен отказ за даване на съгласие за осиновяване на детето И. А. И. от г-жа М. Т., с обичайно местопребиваване в Г..
С оспорения акт рег. индекс 16-00-400/2014 от 02.03.2016 г., издаден на основание чл. 117, ал. 2, т. 2 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС), Министърът на правосъдието е отказал да даде съгласие за пълно осиновяване от жалбоподателката на детето И. А. И., род. на 11.04.2014 г., поради допуснати от компетентните органи и организации в Г. съществени нарушения в процедурата по осиновяването: непълен и неверен доклад за осиновяване по смисъла на чл. 16 от Хагската конвенция от 1993 г.
При извършената проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение - тричленен състав, намери, че оспореният акт е издаден в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби и в противоречие с целта на института на международното осиновяване.
На основание чл. 117, ал. 2, т. 2 от СК (СЕМЕЕН КОДЕКС) (СК) министърът на правосъдието отказва да даде съгласие при допуснати съществени нарушения в процедурата по осиновяването.
След като в закона и в издадената по законова делегация Наредба №3 от 24.10.2014 г. за условията и реда за водене на регистрите при международно осиновяване и даване на съгласие от министъра на правосъдието (обн., ДВ, бр. 91 от 4.11.2014 г., в сила от 4.11.2014 г.) не са предвидени специфични процесуални правила, следва да се приеме, че под „съществени нарушения в процедурата по осиновяването” се имат предвид тежки и неотстраними административнопроцесуални пропуски и несъответствия, които не могат да бъдат преодолени и съставляват пречка за разрешаване на въпроса по същество.
От фактическа страна не са установени такива съществени нарушения в процедурата, които са основание тя да не бъде продължена, в какъвто смисъл е становището, отразено в протокол № 348/2016 г. от 18.02.2016 г. на Съвета по международно осиновяване. Препоръката е дадена на несъществуващо правно основание – чл. 2, т. 4 от ПДСМО (Правилник за дейността на Съвета по международно осиновяване, издаден от министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 91 от 4.11.2014 г., в сила от 04.11.2014 г.), а разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от ПДСМО е неотносима към случая.
В оспорения административен акт докладът, изготвен от немската институция, погрешно е квалифициран като такъв по чл. 16 от Хагската конвенция от 1993 г. (Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, ратифицирана със закон, приет от 39-о Народно събрание на 31.01.2002 г. - ДВ, бр. 16 от 12.02.2002 г.), в който се има предвид докладът, изготвян от централния орган на държавата по произход на детето.
Докладът, който се изготвя от централния орган на приемащата държава, в случай на преценка, че кандидатите са годни и подходящи да осиновяват, е предмет на регулация в разпоредбата на чл. 15 от Хагската конвенция от 1993 г. В доклада се съдържа информация относно самоличността на кандидатите, правоспособността и годността им да осиновяват, личното, семейното и здравословното им състояние, социалната им среда, мотивите им за осиновяване, способността им да извършат международно осиновяване, както и относно характерните черти на децата, за които те биха били подходящи да се грижат. В националното законодателство докладът по чл. 15 от Хагската конвенция от 1993 г. е предвиден като „социален доклад", който се прилага към молбата на кандидата, съгласно чл. 6, ал. 4, т. 3 от отменената Наредба № 13 от 30.09.2009 г. и чл. 14, ал. 2, т. 4 от сега действащата Наредба № 3 от 24.10.2014 г.
В разглеждания случай изготвеният от немския централен орган социален доклад е бил непълен: не е съдържал актуалните сведения относно членовете на семейството на кандидатката за международно осиновяване. Не е било отразено, че тя не живее сама, а в регистрирано партньорство с друга жена. Непълнотата на информацията, за което осиновяващата не носи лична лична отговорност, е отстранена чрез представяне на допълнен социален доклад. От страна на административния орган не е ангажирано становище и няма индиции, че получената допълнителна информация се отразява по някакъв начин върху вече признатото на жалбоподателката качество на подходяща осиновяваща на детото И..
Оспореният отказ противоречи и на целта на института на международното осиновяване, която е насочена към осигуряване на предимството на постоянното семейство на дете, за което не може да бъде намерено подходящо семейство в неговата държава по произход. В преамбюла на Хагската конвенция е признато, че за пълноценното и хармонично развитие на неговата личност детето трябва да расте в семейна среда, в атмосфера на щастие, любов и разбирателство, като международно осиновяване следва да гарантира мерки за най-добра закрила на интересите на детето. За административния орган не е съществувала пречка да разгледа искането за международно осиновяване, като съобрази новите обстоятелства във връзка с членовете на семейството на осиновяващата и евентуалната семейна среда на предложеното за осиновяване дете И. с оглед неговия конкретен интерес.
Оспореният административен акт, с който е отказано даване на съгласие за пълно осиновяване на детето И. А. И., род. на 11.04.2014 г. в [населено място], е процесуално и материално незаконосъобразен. Поради това следва да бъде отменен, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката бъде върната на административния орган за ново произнасяне по чл. 117 от СК .
Следва да бъде уважено искането на жалбоподателката за заплащане на действително направените разноски за съдебното производство за държавна такса в размер на 10 лв. Искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение е недоказано. В издаденото пълномощно за процесуално представителство (без дата) не е договорено адвокатско възнаграждение. Не е представен договор за правна защита и съдействие с уговорен размер на адвокатско възнаграждение, а в представеното банково извлечение не е посочена банката, титулярът на банковата сметка и валутата.
С оглед на гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа на Министъра на правосъдието с рег. индекс 16-00-400/2014 от 02.03.2016 г. за даване на съгласие за пълно осиновяване на детето И. А. И., род. на 11.04.2014 г. в [населено място], от М. Т., гражданка на Ф. Р Г..
ИЗПРАЩА административната преписка на Министъра на правосъдието за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Министерството на правосъдието да заплати на М. Т. разноски за водене на делото в размер на 10 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.