Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от адвокат М. В, срещу решение № 5009/15.07.2015 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 7472/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2101204923/26.11.2012 година, издаден от орган по приходите при ТД на НАП С.. Оплакванията на касатора са относими към противоречието с материалния закон и съществените процесуални правила, като касационни основания за неправилност на обжалваното решение. Конкретни са доводите за неправилна оценка от съда на писмените доказателствени средства за установяване на изпълнението на доставките, за които е отказано с РА право на приспадане на данъчен кредит. Обосновава съществуването на предпоставките за отреченото право на приспадане на данъчен кредит с позоваване на практика на СЕС и на ВАС. Искането е за отмяна на решението и на РА. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът по касация директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – С., чрез повереника си юрисконсулт Кожухарова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

Пред АССГ е оспорен ревизионен акт № 2101204923/26.11.2012 година, с който са установени в тежест на [фирма] задължения за ДДС в общ размер 350 890.68 лева и за закъснителна лихва 71 604.37 лева в резултат на извършена корекция на декларираните от ревизираното лице резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 10, 11 и 12.2010 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца, упражнено в тези данъчни периоди. Отреченото данъчно право е по фактури, издадени от [фирма], [фирма] и...