Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от адв. П. С, срещу решение № 1499/20.07.2015 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 6 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 241401385/25.07.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], частично потвърден с Решение № 1121/05.11.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - [населено място] относно установения размер на данъчно задължение по ЗДДС, а именно 1 191 083.64 лева и определените лихви за забава в размер 587 278.49 лева. Касаторът инвокира трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се отмяна на решението и деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" [населено място], чрез юрк.. С изразява становище за неоснователност на жалбата в писмени бележки и в открито съдебно заседание.

Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното:

С оспорената пред АС Пловдив част от ревизионен акт е отречено правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 1 191 083.64 лева, упражнено по фактури, издадени от [фирма] с предмет на доставката са иглолистни дъски и греди, керемиди и капаци, от [фирма] с предмет на доставките са "материали", от [фирма] с предмет на доставките са дизелово гориво, антифриз и масло, пътна асфалтова смес, фракция, строително-монтажни работи (СМР), материали, както и фактури с предмет аванс и др. и от [фирма] с предмет на доставките са СМР. Утежняващият административен акт е мотивиран с изводи за липса на реалност на доставките на стоки и услуги по фактурите, за които...