О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 859

гр.София, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОРИС ИЛИЕВ

Членове: ЕРИК ВАСИЛЕВ

Я. В.

като изслуша докладваното от съдия Е. В. гр. д.№ 3370 по описа за 2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на ПП „Българска социалистическа партия“, чрез адвокат А. С. от АК - София, срещу решение № 2324 от 18.04.2024 г. по в. гр. д.№ 9048/2021 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 10.12.2020 г. по гр. д.№ 59642/2019г. на Софийски районен съд и са уважени предявените от В. А. А. против Национален съвет на Българската социалистическа партия искове, за признаване на незаконна и отмяната на Заповед № ЗУЧР-150/14.08.2019 г. на председателя на Националния съвет на БСП, за уволнението на В. А. А., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ - поради съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност „Главен експерт – ръководител на Сектор“ и заместник ръководител в Отдел „Деловодство“ при Националния съвет на БСП и за обезщетение в размер на 5468,58 лева поради незаконното уволнение, за периода от 14.08.2019 г. до 14.02.2020 г. Със същото решение е уважено направеното възражение за прихващане до размер на 2549,22 лева, изплатена като обезщетение по чл.220, ал.1 и чл.222 КТ на служителя.

Касационната жалба съдържа доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение, тъй като Националния съвет на БСП не е пасивно легитимирана страна по спора, а по същество - работодателят законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с ищцата. В изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 3 КТ по въпроси във връзка с правната възможност на орган на управление на едно юридическо лице да е работодател, по смисъла на §1, т.1 ДР на КТ. Според касатора, въпросите са разрешени в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд в ТР № 1 от 30.03.2012 г. по тълк. дело № 1/2010 г., ОСГК и ТР № 1/2017 г. по тълк. дело № 1/2017 г., ОСГТК, относно процесуалната легитимация на страните и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което обуславя допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, 3 и ал.2 КТ.

От В. А. А., чрез адвокат С. Л.-Н. от АК – София, е подаден писмен отговор, с който оспорва изложените доводи в касационната жалба, като счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и претендира разноските по делото.

За да постанови решението, въззивният съд е приел, че посоченият като ответник по делото Национален съвет на Българската социалистическа партия е организационно обособена структура и притежава специална правоспособност да участва като страна по трудови спорове в качеството му на работодател, по смисъла на §1, т.1 ДР на КТ. От фактическа страна съдът е установил, че ищцата е заемала длъжност „Главен експерт – ръководител на Сектор“ и и. ф.заместник ръководител в Отдел „Деловодство“ при Националния съвет на БСП по трудов договор, прекратен със Заповед № ЗУЧР-150/14.08.2019 г. на председателя на НС на БСП, поради съкращаване на щата, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ. На 13.08.2019 г. ищцата е декларирала пред работодателя, че страда от онкологично заболяване, но той не е изпълнил задължението си да вземе предварително разрешение от инспекцията по труда по чл.333, ал.1, т.3 КТ, поради което според въззивният съд това обстоятелство е достатъчно да бъде отменена заповедта за уволнение като незаконна, без да се разглежда трудовия спор по същество, на основание чл.344, ал.3 КТ.

При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, изложените от ответната страна съображения за процесуална недопустимост на решението са несъстоятелни. Постановеното решение съдържа конкретната преценка на съда за надлежната процесуална легитимация на страните и доказателствата, въз основа на които е приел, че са налице положителните процесуални предпоставки и липсват процесуални пречки за съществуването и упражняването на правото на иск. Според мотивите на обжалваното решение, признатата правоспособност по трудови спорове на организационно обособената структура на ответника го обвързва в качеството му на работодател, но юридическото лице, в чиято организационна структура е включено, също е процесуално легитимирано да участва в производството, тъй като в неговата правна сфера настъпват правните последици на съдебното решение. Изводите на въззивния съд са в съответствие с практиката на Върховния касационен съд в решение № 325/22.07.2011 г. по гр. д. № 954/2010 г., ІV г. о. и решение № 380/10.01.2014 г. по гр. д.№ 2034/2013 г., ІV г. о., че съгласно §1, т.1 ДР на КТ, работодател е всяко организационно и икономически обособено образование, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. В качеството си на работодател, това структурно обособено образование притежава специална правосубектност да участва като страна в производство по трудови спорове, а постановеното спрямо него решение обвързва юридическата личност, в чиято организационна структура е включено. Представляващият юридическото лице разполага с правомощието да сключва и прекратява трудовите договори с ръководителите на съответното звено работодател по смисъла на §1, т.1 ДР на КТ и да им предоставя правомощия за самостоятелно сключване и прекратяване на трудовите договори с работниците и служителите от звеното.

В същия смисъл са решаващите мотиви по гр. д.№ 2034/2013 г., ІV г. о., в което се приема, че макар работодателят по §1, т.1 КТ да не е юридическо лице, той е процесуално легитимиран като главна страна по трудови дела, но не като процесуален субституент, чиято легитимация измества процесуалната легитимация на юридическото лице. То също е процесуално легитимирано да участва в делото като главна страна, тъй като ще е обвързано от съдебното решение независимо от неговото неучастие.

Предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Първите два материалноправни въпроси „Може ли да се приеме, че орган на управление на едно юридическо лице работодател по смисъла на КТ и в частност в смисъла, посочен в §1, т.1 ДР на КТ?“ „И ако да – то какъв орган на управление и в коя от хипотезите на §1, т.1 ДР на КТ попада?“ не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като отговорът се дава последователно в съдебната практика на ВКС, във връзка с тълкуване и прилагане на §1, т.1 ДР на КТ, т. е. това е всяко организационно и икономически обособено образувание, чиито ръководители са овластени самостоятелно да наемат работници или служители по трудово правоотношение, съгласно §1, т.1 КТ. Съобразявайки, че като работодател по допълнителните споразумения с ищцата е вписан Национален съвет на БСП /с индивидуално ЕИК/Булстат/, от чието име е изплащал трудово възнаграждение на служителя в това организационно звено, а трудовото й правоотношение е прекратено от председателя на НС на БСП, което има самостоятелна структура, щат и бюджет (чл.33 на Устава на БСП), въззивният съд обосновано достига до крайния извод, че ответната страна е надлежно легитимирана да отговаря по трудовия спор.

Формулираният въпрос „Длъжен ли е съдът да прекрати производството по предявените искове, вкл. и по такива по КТ, ако след като е дал указания за конкретизация на ответника, ищецът е потвърдил първоначално посочения от него ответник, без да е налице пасивна легитимация?“ не покрива изискванията за обуславящ изхода на делото правен въпрос, като обща предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. В случая, съдът приема нещо различно - ответникът притежава пасивна материалноправна легитимация, поради което е надлежно легитимирана страна по трудовия спор. В този смисъл, въпросът на касатора е неотносим.

Последният повдигнат въпрос „Когато един трудов договор е сключен от работодателя, чрез негов орган на управление, то кой е работодател – представляваният чрез органа правен субект, или самия орган?“ не е правен, а фактически въпрос, тъй като отговорът му следва да бъде даден след преценка и анализ на доказателствата по делото, които касационната инстанция може да обсъди след евентуалното допускане на касационно обжалване на решението по конкретно поставен от касатора правен въпрос, а не в настоящото производство по реда на чл.288 ГПК. (Така ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т.1) В тази връзка, липсва противоречие с цитираната съдебна практика на Върховния касационен съд, формирана с ТР № 1/30.03.2012 г. по тълк. д.№ 1/2010 г., ОСГК и ТР № 1/2017 от 09.07.2019 г. по тълк. д.№ 1/2017 г., ОСГТК поради следното: С първото тълкувателно решение се дава отговор на правния въпрос за надлежния ответник при сключен трудов договор при условията на чл.61, ал.2, изр.1 КТ и задълженията на съда в тези случаи, ако е посочен ненадлежен ответник. Във второто тълкувателно решение се дава отговор на въпроса за допустимостта на исковия процес, при начална липса на правоспособна страна, посочена като ответник по делото. Следователно, даденото тълкуване в задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд е по конкретни въпроси извън предмета на обжалване по настоящото дело.

Предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд се е произнесъл в съответствие със съдебната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а при липсата на съображения за необходимостта съществуващата съдебна практика да бъде осъвременена поради промяна в законодателството или обществените отношения не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съгласно указанията по т.4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.

Не е налице и поддържаното основание за „очевидна неправилност“ на решението по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка предпоставките за допустимост, при направено възражение за ненадлежната легитимация на едната от страните по делото. Не се установява да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, за да се приеме явна необоснованост на мотивите поради нарушаване на правилата на формалната логика или прилагането на закона в неговия противоположен смисъл. В този смисъл, декларативното позоваване на очевидна неправилност на решението не обосновава допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената защита.

От В. А. А., чрез адвокат С. Л.-Н. от АК – София са поискани направените разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 12.08.2024 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2324/18.04.2024 г. по в. гр. д.№ 9048/2021 г. на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА Национален съвет на Българската социалистическа партия да заплати на В. А. А., чрез адвокат С. Л.-Н. от АК – София сторените разноски в касационната инстанция в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.