Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Амад-А. Ж." гр. Д. против Решение № 92 от 21.01.2011 г., постановено по адм. дело № 698/2009 г. по описа на Административен съд – Варна.

В жалбата без конкретни доводи са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт.

Ответникът - Директор на дирекция ОУИ при ЦУ на НАП гр. В., чрез процесуален представител юрк.. Е. в писмено становище релевира доводи за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следното:

По оспорване от ЕТ "Амад-А. Ж." предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на ревизионен акт (РА) № 800372/17.12.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр. Д., потвърден с Решение № 44/ 18.02.2009 г. на Директора на Дирекция на „ ОУИ” – гр. В. при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя за д. п. м. 09, м. 10, м. 11, м. 12.2003г. и м. 01, м. 07.2004 г. са определени допълнително данъчни задължения по ЗДДС общо в размер на 10796.90 лв. главница и лихва общо в размер на 7136.86 лв.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил изцяло жалбата.

За да постанови този резултат, съдът е съобразил,...