О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 827София, 16.11. 2016 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова

Евгений Стайков

Като изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. №318/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. на тр., инф. т. и с. срещу решение №1888 от 15.09.2015г., постановено по в. т.д.№3418/2014г. по описа на Софийски апелативен съд в частта му, с която след отмяна на решение от 13.06.2014г. по гр. д.№15720/2013г. на СГС, І-17 с-в., в частта, с която е отхвърлен иска на [фирма] за претендираната главница разликата над 146 851.58 лв., както в частта, с която е отхвърлен иска за лихви за забава за сумата 559.05 лв., е постановено осъждането на Държавата да заплати на [фирма] сумата от 43 148.42 лв. – частичен иск от цяло вземане в размер на 3 997 221.72 лв., както и сумата 559.05 лв. лихви за забава за периода от 17.08.2010г. до 18.06.2012г.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, както и че е необосновано, поради неизследване на обстоятелствата от значение за спора и поради противоречивост на възприетите мотиви. Сочи се, че съдът неправилно е дал правна квалификация на основанието на предявения иск по пар. 23 ал. 4 от ПЗР на Закона за концесиите във вр. с чл. 80 от Закона в редакцията преди 1.09.2012г. /ДВ бр. 67/29.07.2008г./, без да се съобрази с факта, че посочената правна норма е приета, след прекратяване на договора и че същата не може да...