РЕШЕНИЕ

№ 36

София, 08.03. 2017 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДЕДАТЕЛ: К. Е

ЧЛЕНОВЕ: Б. Й

Е. С

при секретаря А. К

изслуша докладваното от съдия Е. С т. д.№318/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. на транспорта, информационните технологии и съобщенията срещу решение №1888 от 15.09.2015г., постановено по в. т.д.№3418/2014г. по описа на Софийски апелативен съд в частта му, с която след отмяна на решение от 13.06.2014г. по гр. д.№15720/2013г. на СГС, І-17 с-в., в частта, с която е отхвърлен иска на [фирма] за претендираната главница разликата над 146 851.58 лв., както в частта, с която е отхвърлен иска за лихви за забава за сумата 559.05 лв., е постановено осъждането на Държавата да заплати на [фирма] сумата от 43 148.42 лв. – частичен иск от цяло вземане в размер на 3 997 221.72 лв., както и сумата 559.05 лв. лихви за забава за периода от 17.08.2010г. до 18.06.2012г. – частичен иск от цяло вземане за лихви в размер на 759 784.22лв.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, както и че същото е необосновано поради неизследване от съда на обстоятелствата от значение за спора. Сочи се, че съдът неправилно е дал правна квалификация на основанието на предявения иск по пар. 23 ал. 4 от ПЗР на ЗКонц (ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ) във вр. с чл. 80 от Закона в редакцията преди 1.09.2012г. /ДВ бр. 67/29.07.2008г./, без да се...