№ 105

София, 25.02.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 4791 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. Г. С. чрез пълномощника й адвокат С. Г. против решение № 278 от 28.07.2023 г., постановено по гр. д. № 391 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е отменено решение № 156 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 1677/2022 г. на Районен съд - Казанлък и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от З. Г. С. против Община Казанлък ревандикационен иск по отношение на 356/562 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 562 кв. м., представляващ земеделска територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ-за земеделски труд и отдих в [населено място], при посочени съседи.

Община Казанлък не е подала отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

С определение № 5422 от 25.11.2024 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК с цел проверка допустимостта му. Прието е, че следва да се прецени дали исковата молба е редовна, доколкото ищцата твърди и съдът е приел за установено, че праводателите й са придобили реална част от по 500 кв. м. от имот пл. № * по плана от 1996 г., като същевременно претендира, че е възникнала...