О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 348

гр.София, 10.11.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

девети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 2992/ 2016 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. о. и. – Т. п. П., с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 491 от 05.04.2016 г. по гр. д.№ 451/ 2016 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд по гр. д.№ 407/ 2015 г. и по този начин са отхвърлени предявените от касатора против [фирма], [населено място] и А. М. К. искове за обявяване на недействителността на сключените между [фирма], [населено място] (като работодател) и А. М. К. (като работник) трудови договори от 17.04.2013 г. и 31.03.2014 г.

Съдът намира жалбата за недопустима. Разпоредбата на чл. 280 ал. 2 т. 3 ГПК постановява, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. С обжалвания от Н. о. и. – Т. п. П. съдебен акт е разрешен трудов спор – такъв, по предявени искове за обявяване на недействителност на трудови договори от лице по чл. 74 ал. 3 КТ срещу страните по претендираното за недействително трудово правоотношение. Съгласно чл. 74 ал. 2 изр. 1 КТ недействителността се обявява по реда на гл.ХVІІІ КТ, а съгласно чл. 357...