Производството е по чл. 247 ГПК.

Образувано е по молба на [фирма], [населено място] за поправка за очевидна фактическа грешка в решение № 107/13.07.16г. по т. д.№ 764/15г. на ВКС, І т. о., като в диспозитива вместо „за сумата от 75 000 евро (Седемдесет и пет хиляди евро), представляваща възнаграждение в общ размер от 2 400 000 евро по договор за инвеститор – брокер от 09.01.09г.” да бъде изписано „за сумата от 75 000 евро (Седемдесет и пет хиляди евро), представляваща възнаграждение в общ размер от 931 424, 89 лв. по договор за инвеститор – брокер от 09.01.09г.”.

Изложени са съображения, че в мотивите на решението е посочено: „Сбъднало се е условието по договора от 09.01.09г. за заплащане на 25 % от стойността на договора, поради което се дължи фиксираната комисионна от 2 % (възнаграждение по договора и анекса) в размер на 931 424, 89 лв.”, но тази сума е изчислена неправилно. Според молителя съставът на съда е приел, че „ответникът е получил плащане на сумата от 33 905 905, 47 лв. и 5 650 984, 24 лв. ДДС при уговорена цена от 46 571 244, 48 лв. по заключението на счетоводната експертиза”. Сумата от 46 571 244, 48 лв. била с включен ДДС или без ДДС сумата е 38 809 370, 40 лв. и съответно възнаграждението следвало да бъде размер на 776 187, 41 лв. Позовава се на грешка в пресмятане на дължимите суми, която подлежала на поправяне по реда на чл. 247 ГПК.

Ответниците С. К. С. и Д. У. Р., представлявани от адв.Й. Н., [населено място] изразяват становище за основателност на първата част на молбата, а именно: вместо „за сумата от 75 000 евро (Седемдесет и пет хиляди евро), представляваща възнаграждение в общ размер от 2 400 000 евро по договор за инвеститор – брокер от 09.01.09г.” в диспозитива на решението да бъде изписано „за сумата от 75 000 евро (Седемдесет и пет хиляди евро), представляваща възнаграждение в общ размер от 931 424, 89 лв. по договор за инвеститор – брокер от 09.01.09г.”. По втората част на молбата за поправка в начина на изчисляване на сумата на възнаграждението в размер на 776 187, 41 лв. намира, че не са налице основанията по чл. 247 ГПК, тъй като липсвали мотиви на състава в посочения смисъл, както и че молбата е неоснователна с оглед на направеното искане за посочване на възнаграждение в общ размер от 931 424, 89 лв.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира, че молбата по чл. 247 ГПК е неоснователна.

Искът е предявен като частичен за сумата от 75 000 евро, посочена в исковата молба като част от общо възнаграждение в размер на 2 400 000 евро. С въззивното решение, предмет на касационната жалба, е отхвърлен иск за заплащане на сумата от 75 000 евро, представляваща незаплатено възнаграждение в общ размер на 2 400 000 евро.

При определяне на размера на възнаграждението по договора от 09.01.09г. съставът на ВКС е посочил в мотивите, че „се дължи фиксираната комисионна от 2 % (възнаграждение по договора и анекса) в размер на 931 424, 89 лв.”, като сумата в лева е изчислена в заключението на счетоводната експертиза, предвид на полученото от ответника плащане по договора му с трето лице в български левове. Изрично са изложени съображения, че по договора, предмет на исковата претенция, възнаграждението е уговорено в евро, както и че „предмет на претенцията е заплащане на част от възнаграждението от 75 000 евро”. В този смисъл искът е счетен за основателен и е уважен в „предявения размер от 75 000 евро”. Сумата от 931424, 89 лв., представляваща доказания в производството размер на възнаграждението, е в по-висок размер от сумата на частичната искова претенция от 75 000 евро, поради което и искът е уважен изцяло в предявения частичен размер.

При предявен частичен иск, съдът следва в диспозитива на решението да посочи както сумата, за която уважава претенцията, така и обстоятелството, че вземането е било заявено частично. С влязлото в сила решение се формира сила на пресъдено нещо за вземането в предявения частичен размер, като не се преклудира правото на кредитора да предяви в отделен процес и частта от вземането, представляващо разлика между признатото му частично вземане (частичния иск) и вземането в пълен размер съгласно изложените от него твърдения. За тази част от вземането – разликата между целия размер и съдебно предявения размер в производството по частичния иск, влязлото в сила решение не се ползва със сила на пресъдено нещо. В този смисъл при уважаване изцяло на частичния иск съдът не се произнася с отделен диспозитив за несъществуване на вземането, представляващо разлика между приетия в мотивите размер на вземането и посочения от ищеца размер на вземането в исковата молба. В последващ процес кредиторът може да предяви остатъка от претенцията си, независимо от приетия в мотивите на влязлото в сила решение пълен размер на вземането. Върховният касационен съд е посочил в диспозитива на решението по частичния иск целия размер на вземането, така както същото е заявено в исковата молба, без по този размер да се формира сила на пресъдено нещо.

По тези съображения съставът на ВКС намира, че не е налице очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното решение, която да подлежи на поправяне по реда на чл. 247 ГПК.

Неоснователна е и втората част на молбата относно определения размер на възнаграждението. В случая не са били формирани изводи на съда и не е налице грешка в пресмятането относно определения в мотивите общ размер на дължимото възнаграждение. Посочените възражения (дали възнаграждението, платено по договора между ответника и трето лице следва да се определи с включен или без да е включен ДДС) не са били въведени в процеса и не са обсъждани и само по себе си това обстоятелство няма за последица изменение на опреденото възнаграждение по договора между страните по предявения частичен размер на вземането. Посоченото възражение евентуално би могло да се въведе в последващ процес относно пълния размер на вземането, а не по реда на поправката на решението по частичния иск.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 7322/19.07.16г. на [фирма], [населено място] за поправка за очевидна фактическа грешка в решение № 107/13.07.16г. по т. д.№ 764/15г. на ВКС, І т. о.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.