Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .

Образувано е по касационна жалба подадена от „Владимед” ООД срещу решение № 628 от 06.11.2013 г. постановено по адм. дело № 735 по описа за 2013 г. на Административен съд – Пазарджик.

Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Сочи, че съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 174 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). За имота не е извършвана услугата „сметосъбиране и сметоизвозване”. По безспорен начин – с решение № 13-47-1 от 12.04.2013 г. на началник отдел „Местни данъци и такси” („МДТ”) към община П., е установено, че сумата от 3 993, 97 лв., внесена такса битови отпадъци за отчетния период 2005 г. – 2007 г., ведно с включена лихва, е недължима, поради погасяването на задължението по давност. На основание чл. 173 от ДОПК общинската администрация е следвало да отпише погасените по давност задължения, с оглед направеното възражение за изтекла давност, което не е направено. Чрез използването на административната зависимост от извършване на административна услуга е бил принуден да плати нещо недължимо в полза на общината. Отказано му е да му бъде издадено удостоверение за данъчна оценка за изповядване на сделка с имота, която е осъществена по-късно. По делото са приети и неоспорени категорични доказателства, че „Владимед” ООД чрез „изнудване” е принуден да заплати тази сума за периода от 2005 г. до 2007 г. и е направил писмено възражение при внасяне на сумите. Не става въпрос за доброволно платени погасени по давност вземания, а за недължимо платени суми по принудителен начин. Прави искане към съда обжалваното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови решение, с което да отмени акта за прихващане или възстановяване (АПВ) и да върне преписката на административния...